Растежът в Еврозоната се забавя

Икономическото възстановяване в Еврозоната се е забавило през изминалото тримесечие, след като втората най-голяма икономика в региона Франция е изпаднала в стагнация, в Италия темпът на растеж спада, а Германия е постигнала само умерено подобрение. Според данните на Евростат през второто тримесечие брутният вътрешен продукт на страните от валутния съюз е нараснал с 0,3% спрямо предишните три месеца, пише КРОСС.
Повечето анализатори прогнозираха, че през периода ще се запази темпът на растеж от първото тримесечие от 0,4%, отбелязва Reuters. Спрямо същия период на миналата година икономиката на еврозоната е нараснала с 1,3%. За целия Европейски съюз растежът достига 0,4% на тримесечна и 1,6% на годишна база.
Оскъдният растеж в Еврозоната идва въпреки мащабните стимули на Европейската централна банка (ЕЦБ) и слабото евро, което би трябвало да стимулира износа. Данните показват негативния ефект от забавянето на растежа и нестабилността на финансовите пазари в Китай, който през последното десетилетие беше основен двигател за икономическата активност в глобален мащаб. Някои анализатори все пак очакват забавянето в Китай да бъде до голяма степен компенсирано от стабилното търсене в САЩ и европейски страни извън еврозоната като Великобритания, което обаче не може да осигури по-високи нива на икономически растеж.
В най-голямата европейска икономика Германия БВП нараства с 0,4% спрямо 0,3% за първото тримесечие, но все пак не достига предварителните прогнози за покачване до 0,5%. Във Франция икономиката не е отбелязвала никакъв ръст след обещаващото начало на годината, а други икономики, като италианската, холандската и австрийската отчитат само маргинално подобрение. БВП на Финландия се свива за четвърто поредно тримесечие.
Повод за оптимизъм в Еврозоната дава Испания, където възстановяването изглежда стабилно. БВП на Гърция също отчита неочакван ръст през периода, макар много анализатори да очакват негативният ефект от поредното изостряне на дълговата криза и капиталовият контрол да се усетят по-късно през годината. Най-висок ръст отчитат страни извън валутния съюз като Полша, Чехия и Румъния. Икономистът от Handelsbanken Расмус Сесино обаче предупреждава, че страните от периферията на еврозоната трудно ще могат да поддържат такъв темп на растеж и дори да допринесат с допълнителни рискове, свързани с повишена политическа нестабилност след провеждането на избори в Испания и Португалия по-късно тази година.
Забавянето на растежа идва в период, в който икономиката на Еврозоната би трябвало да е значително стимулирана от три посоки - слабият курс на еврото, което обикновено помага на износа; ниските цени на петрола, които повишават разполагаемите средства на фирми и поребители; и не на последно място, програмата за изкупуване на ценни книжа на ЕЦБ на стойност 60 млрд. евро месечно, която започна през март. „Фактът, че страните от Еврозоната не извличат ползи от този коктейл от стимули, не говори добре за остатъка от годината", отбелязва икономистът от ING Bank Карстен Брзески, цитиран от Wall Street Journal.
Притесненията бяха усилени от данните за инфлацията, които бяха публикувани заедно с тези за БВП в петък. През юли потребителските цени в Еврозоната са се повишили само с 0,2%, колкото и предишния месец. Програмата за печатане на пари на ЕЦБ успя да изведе региона от дефлация през април, но инфлацията остава далеч под заложената от централната банка цел от малко под 2%. Друг проблем за Еврозоната остава високата безработица, която остава на ниво от 11,1% през юни - двойно повече в сравнение със САЩ.
„Възстановяването в Еврозоната остава умерено и постепенно, което се приема като разочароващо както от дългосрочна, така и международна гледна точка. Реалното БВП е близо до нивата от 2008 г., докато в САЩ се отчита значително подобрение", се казва в стенограмата на ЕЦБ от юлското заседание на директорите, която беше публикувана през миналата седмица.