Бомбите по Ислямска държава = кръв и бежанци

Вчерашното послание на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред Европарламента е отразено пространно в международните обзори на британските вестници. Коментарите по него обаче са малко. Само "Файненшъл таймс" пише в редакционен коментар, че предложенията на Юнкер за кризата с бежанците са "твърди, но хуманни". Вестникът отбелязва колко трудно е да се намери общ европейски подход по въпроса, което би било "идеалният вариант", и отдава дължимото на Юнкер, който е изложил "план за смели и съгласувани усилия" за решаване на миграционната криза.
"Това не е всеобхватно решение, но абсолютно необходим комплекс от мерки, които Европа трябва да предприеме", пише ФТ, подкрепяйки неговото предложение за квоти за разпределение на бежанците между страните-членки на ЕС. 

То трябва да бъде одобрено на срещата на вътрешните министри от ЕС в понеделник, добавя ФТ и критикува британското правителство, отказало да поеме част от бежанския натиск върху граничните страни от ЕС за разлика от "благородния подход" на Германия и далеч по-голямата готовност на Франция да помогне. "Дейвид Камерън продължава да недооценява мащаба на бежанското предизвикателство, пред което е изправена Европа", се казва в коментара.

Вестникът дава положителна оценка и на други предложения на Юнкер - структурното и финансовото подсилване на агенцията на ЕС за граничен контрол с цел тя да може да се справи с охраната на границите от миграционния наплив. Особено одобрение се изразява за идеята на Юнкер икономическите мигранти от безопасни страни да бъдат връщани в родината им, защото нямат основания да претендират за убежище. Според редакцията така ЕС ще покаже на народите извън ЕС, че мигрирането в Европа не е гарантирано еднопосочно пътуване, а процедура, в която има правила.

Вестник "Гардиън" поглежда към причините за бежанския поток от друг ъгъл. "Няма беда в арабския или мюсюлманския свят, на която западният отговор не е хвърляне на бомби. Точно такъв е отговорът на лидерите на Великобритания и Франция и на бежанската криза в Европа, докарала и при нас ужасите на сирийската гражданска война. Дейвид Камерън отдавна настоява британският парламент да одобри британска бомбена кампания срещу "Ислямска държава" в Сирия", пише авторът. Нещо повече, този призив бе подкрепен и от бившия архиепископ на Кентърбъри и от пресата на Мърдок, добавя той. 

Френският президент Франсоа Оланд също напира да разшири френските въздушни удари от Ирак и към Сирия с аргумента, че ИД представлява терористична заплаха за самата Франция. И от двете страни на Атлантика неоконсервативни и либерални интервенционисти с пълно гърло настояват за установяване на забранени въздушни зони и за изпращане на сухопътни сили в Сирия и Ирак. 

Авторът отбелязва, че тактиката на бомбардировките, включително и с дронове, отдавна се практикува от САЩ и Израел в 14-годишната "война срещу терора", при която загиват хиляди невинни хора, а някои биват убивани по този начин съвсем преднамерено, което си е чисто "убийство без съд".

Това обаче не спира нито талибаните в Афганистан, които стават все по-агресивни, нито Ал Каида в Йемен. Вече е очевидно, че и въздушните удари срещу "Ислямска държава" в Ирак и Сирия също не носят желания резултат. Твърди се, че са убити хиляди бойци джихадисти, наред със стотици невинни хора. Но година след началото на въздушните удари, ИД фактически е разширила териториите под свой контрол, посочва "Гардиън".

Както знаем от Ирак и Афганистан, алтернативата е изпращане на западни войски, която пък води към всеобхватна антиокупационна война. След поредицата от западни военни интервенции с печален резултат в арабския и мюсюлманския свят продължават да се сипят умопомрачителни искания за повече бомбардировки. Погледнете какъв хаос предизвика натовската въздушна интервенция в Либия, припомня авторът в "Гардиън". Резултатът е, че именно Либия днес е един от главните транзитни маршрути за миграция към Европа, добавя той. Според ястребите обаче проблемът е, че не е имало достатъчно интервенция, защото НАТО се е оттеглила преждевременно, както и че САЩ не са бомбардирали Сирия още през 2011 г., за да приключи войната там много по-бързо...

Всъщност, САЩ, Великобритания и Франция и техните регионални съюзници се намесват непрекъснато, като спонсорират, обучават и въоръжават бунтовническите сили, добре знаейки, че сред тях преобладават екстремистки религиозни групировки, както сочат изтекли документи на американското разузнаване. Резултатът днес е де факто разцепване на Сирия, при което правителството контролира по-малко от половината страна, но по-голямата част от населението, включително и голяма част от "вътрешните бежанци" от териториите под бунтовнически контрол. Британското правителство добре знае, че бомбардирането няма да разбие ИД, а ще бъде просто едно цинично упражнение за политически имидж, което обаче ще доведе до още повече кръв и ...бежанци.

Единственият начин да бъде потушен този конфликт е споразумение по пътя на преговорите, включващи регионалните сили. Войната в Сирия отдавна се е превърнала във война на протежета, противопоставяща режима на Асад, подкрепян от Русия и Ирак, срещу диктатурите от Залива, Турция и западните сили, които стоят зад броеницата от бунтовнически групировки. 

Разговорите между основните играчи в последно време набират скорост с цел да се постигне такова споразумение, пише "Гардиън".

Винаги има натиск чрез резултати на бойното поле да се спечелят повече козове на масата за преговорите. ИД печели от войната и религиозното разделение в региона. Тя ще бъде маргинализирана и в крайна сметка победена, когато конфликтът бъде приключен. За това ще е необходим и натиск от Запада върху неговите съюзници в Залива, а не нова бомбена кампания. Бежанската криза може да бъде разрешена само в самата Сирия, и то чрез усилия за постигане на мир, а не чрез повече военна намеса на Запада, пише в заключение "Гардиън".