Луната е космическа база?

Красивият ни естествен спътник е източник на мистерии от много време насам. Новата информация, която получаваме поражда повече въпроси, отколкото отговори. Вероятно е Луната въобще да не е естествен спътник, а извънземна технология, донесена  с цел наблюдаване на събитията на Земята, пише megavselena.com. Възможно е също така целта въобще да не е това. Спекулациите по този въпрос са безкрайни и се надяваме в скоро време да можем да кажем със сигурност, но засега трябва да се задоволим с фактите, които имаме:
Луната е по-стара от Земята
Първоначално се е смятало, че Луната се е формирала след сблъсък на космически обект със Земята. Част от отломките се събрали и така се получил естествения ни спътник. Има и друга теория, която гласи, че след формирането на Земята остатъчния прах се „слепнал“ и образувал това, което днес наричаме Луна.
Но това не е вярно. Лунните проби от повърхността, донесени от космическите мисии, показват, че Луната всъщност е по-възрастна от нашата планета. Материалите, които се включват в строежа на лунната повърхност са на 5.3 милиарда години (Земята е приблизително на 4.53 милиарда години), а прахта по лунната повърхност е още по-стара – около 6.3 милиарда години. Това означава, че Луната не идва от Слънчевата система.
Плътността на Луната
Знаем, че плътността на Земята е 5.5 гр/см3. Изненадващото е, че плътността на Луната е 3.34 гр/см3, следователно лунната плътност е само 3.34 по-плътна от вода, изпълваща същия обем. Това обяснение е дадено от известния учен от НАСА д-р Гордън Макдоналд (Gordon Macdonald) през 1962 година. Той твърди, че след като се направи разбор на всички астрономически доказателства, следва да се заключи, че Луната е куха.
Лунотресения
Няколко години след теорията на д-р Гордън Макдоналд, през 1969 Аполо 12 каца на Луната. Кацането не минало леко и апаратът попаднал на 40 мили от желаната дестинация. От удара на апарата се получило изкуствено лунотресение. Луната започнала да вибрира, точно като камбана (за които знаем, че са кухи). Ехото от удара продължило повече от час. Същото нещо било наблюдавано и при Аполо 13. Тогава реверберациите продължили повече от 3 часа.
Това довело до заключението, че Луната е неестествено лека за размерите си и вероятно дори няма ядро, което би увеличило масата ѝ значително.
Неестествено перфектна орбита
Всички знаем, че Луната обикаля Земята в почти перфектна кръгова орбита, но все пак я определяме като елиптична. Няма как тази орбита да се е получила от гравитационното привличане на Земята, защото все пак виждаме по какви орбити преминават другите спътници в Слънчевата система, а те са значително по елиптични от тази на нашия спътник. Това допълнително подклажда спекулациите, че Луната е поставена на мястото си от разумни същества.
Необясним център на тежестта и геометричен център
Друго нещо, което не можем да обясним, е отклонението на центъра на тежестта, който се пада около 1 800 метра по-близо до нашата планета, отколкото до геометричния център на Луната. Според сегашните ни разбирания това отклонение би карало спътникът ни да се клати постоянно, но това не се случва.
Както ви казахме по-рано, информацията за Луната поражда повече въпроси, отколкото отговори. Знаем, че нашият спътник е отговорен за приливите и отливите, за някои земетресения, а понякога дори за съня и настроението на човешките същества. Ако Луната действително е извънземна конструкция, то тези, които са я създали, са знаели точно какво правят.
От толкова дръзка спекулация се пораждат дори още по-интересни такива. Има теории, че Земята е планета затвор, а станцията на Луната е вишка на пазачите. Конспиративният автор Дейвид Айк (David Icke) пък твърди, че Луната е важна част от Матрицата, която държи човешката раса в неведение от хиляди години.