Иде по-голяма бежанска вълна, Европа затяга границите

Европа ще засили контрола на външните си граници и ще налее милиарди в Близкия изток, за да избегне нова, по-голяма вълна от имигранти, която се задава от бежанските лагери край Сирия. За това се разбраха европейските лидери, които заседаваха извънредно близо 7 часа в Брюксел до ранните часове днес.
"Говорим за милиони бежанци, които са решени да дойдат в Европа. В бежанските лагери в Турция и Йордания получих само едно послание – тръгваме към Европа", заяви председателят на Съвета Доналд Туск. 

Според него големите вълни тепърва предстоят и за да ги предотврати, ЕС ще затегне контрола по границите и ще се опита да задържи хората в лагерите в близост със Сирия, като даде пари за храна, лекарства, ток и вода в тях. Ставало дума за 12 млн. души – 8 млн., напуснали домовете си, но още в Сирия, и 4 млн. в лагерите наоколо.

Европейските лидери си обещаха да дадат още 1 млрд. евро за издръжката на бежанците в Турция, Ливан, Йордания и други страни в региона, а Европейската комисия ще добави 1,7 млрд. от европейския бюджет за най-закъсалите членки и за хуманитарни дейности навън.

"Хаосът на външните ни граници трябва да се прекрати. Без да си върнем контрола по границите, няма как да се справим с проблема", заяви още Туск. 

"Сегашната парадигма" трябвало да се промени, защото иначе Шенген щял да остане само на теория. Той каза, че това ще общо усилие, "защото не можем да прехвърлим всичко на раменете на Гърция и Италия", но не даде подробности как ще стане това. 

Предложената от Еврокомисията обща гранична охрана е все още проект, който ще бъде оформен като закон едва в края на годината, преди да започне да се дебатира от страните членки. ЕС обаче одобри преди седмица отряди за бързо реагиране, които да могат да се наместват при нужда. Лидерите разменили мисли за създаване на обща политика за външните граници, но имало още проблеми за изчистване. Затова пък са постигнали съгласие от ноември да започне регистрирането на всички новопристигащи в Гърция и в Италия. Те ще изчакват в лагери да бъдат преразпределени към вътрешността на континента или върнати обратно, откъдето са дошли.

Зоната за сигурност в Сирия

Доналд Туск хвърли и повече светлина върху турската идея за създаване на контролирана от военните зона за сигурност в Сирия, за която премиерът Ахмет Давутоглу писа и на Бойко Борисов. Става дума за 80-километрова зона, в която ще бъдат забранени полетите, а земята ще бъде охранявана от военни от ЕС и САЩ, както и с присъствието на партизански отряди.

"Това е нещо различно от това, от което се нуждаем. Проектът е много амбициозен, но за нас в момента най-важното е да си сътрудничим с партньорите, не само с Турция", каза председателят на Съвета. 

Зоната ще бъде обсъждана в Брюксел на 5 октомври, когато турският президент Реджеб Ердоган ще посети евроинституциите и ще се срещне с Юнкер и с Туск. Двамата ще се опитат да убедят Ердоган да разреши на бежанците да работят в Турция, за да не поемат към Европа.

ЕС ще призове за подновяване на усилията за постигане на мир в Сирия на започналата сесия на ООН в Ню Йорк. Германският канцлер Ангела Меркел не изключи сирийският президент Басар ал Асад да бъде сред хората, с които ще бъде преговаряно. Френският президент Франсоа Оланд обаче изключи това да е на цената на оставането му на власт.

Пари за бежанските лагери

До три седмици евролидерите, които още не са го направили, трябва да обявят колко пари ще дадат за издръжката на лагерите край Сирия, за да предотвратят нова бежанска вълна към Европа. 

Великобритания вчера обяви, че ще даде 100 млн. паунда, 40 млн. от тях за храна. Оланд съобщи, че от Франция са поискани над 100 млн. евро за следващите 2 г. Дания също обеща 100 млн. Не е ясно какъв ангажимент е поел премиерът Бойко Борисов.

Брюксел иска от европейските столици да внесат поне колкото миналата година в Световната програма за прехраната на ООН. Българският дял е бил 111 млн. евро. За тази година вече сме дали 101 млн. Затова пък 10 държави още не са платили и цент: Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Австрия, Хърватия, Полша, Португалия, Естония и Литва.

"Не разбирам как във времена на очевидна нужда, някои страни са намалили вноските си до 99%. Призовавам ги да възстановят финансирането към Световната програма", заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Той каза, че страните членки трябва да съберат помежду си и 500 млн. евро за Мадридския фонд – донорската сметка за сирийската криза, за който евробюджетът ще даде 300 млн.

Пак от общите средства на ЕС ще се извадят още 100 млн. евро спешна помощ за най-засегнатите страни членки, с 600 млн. за граничната и полицейската агенции на ЕС – Фронтекс и Европол, и на бюрото за бежанците, 200 млн. за купуване на храна за бежанските лагери и 300 млн. за хуманитарна помощ за догодина. 

ЕС ще даде на Турция 1 млрд. евро за нуждите на бежанците, включително за строителството на училища и за преквалификация на възрастните. 

Туск и Юнкер коментираха, че лидерите разговаряли в по-приятелска атмосфера, отколкото можело да се очаква. Все още имало спорове. Австрия и Унгария например ги обсъждали "доста настойчиво и енергично". "За мен моментът е символичен, защото днес със сигурност спряхме тази малко рискована игра на взаимни нападки", обясни Туск.