Неизлечимите рани след кървавите бомби в Анкара

Едно семейство губи 3-ма членове в атентата срещу мирното шествие в столицата Анкара. И вече седмица по-късно близките продължават да чакат пред моргата за разпознаване на жертвите сред над 1000 части от тела, които са събрани за идентифициране.
 

Нападението отне 99 живота, а стотици бяха ранени в най-смъртоносната подобна атака на турска територия.
 

В дните след ужасяващото нападение близките на загиналите продължават да са в емоционален шок. Психолози от групи за доброволна помощ се опитват да помогнат, но травмите са дълбоки.
 

"Опитваме се да поемем всички чувства на тези, които са загубили любими хора в онзи ужасен ден. Не можем просто да кажем: "Не плачете! Бъдете силни!", споделя пред Би Би Си един от психолозите.

Пред една от болниците, където са настанени част от пострадалите, майка ридае безутешно. Дъщеря й е в интензивното отделение и лекарите трябва да ампутират крака й, за да оцелее. "Сърцето ми кърви", проплаква тя.
 

Психологът Ерджан Басал иска да помогне и вижда депутат от опозицията, която идва в болницата.
 

"Исках да я запозная със страдащото семейство. Хора, преживяващи такава травма, често се чувстват по-добре след като говорят с други, сполетени от сходна съдба. В повечето случаи страдащите са убедени, че никой не може да ги разбере, освен човек, минал през същото", казва специалистът.
 

И се оказва прав. След разговора с депутата, майката изглежда малко по-добре и отива на кратка разходка със съпруга си. Преди това само седи на място, с втренчен поглед в земята.
 

Хиляди хора стават свидетели на двата взрива, хиляди други са само на минути от мястото на трагедията. Милиони турски граждани проследяват събитията по телевизията и онлайн. Толкова много хора засегнати от варварското посегателство срещу правото им на изразяване на лична позиция.

Дни след терористичното нападение в Анкара повечето разговори по улици и кафенета са насочени по теми като какво са правили хората в минутите след експлозиите, как се оцелели при атаката.
 

"Не мога да го преживея. Едва успявам да се върна на улицата", разказва пред Би Би Си продавач на дюнери. Той показва снимки от мястото на атаките, на които се виждат кръв и части от тела на хора навсякъде.
 

"Мой колега също беше убит", споделя дюнерджията, ясно намеквайки, че той също съвсем спокойно можеше да е сред жертвите.
 

"Срам ме е, че съм жив, след като видях такъв ужас. Иска ми се и аз да бях умрял", откровено заявява друг очевидец на атаките.
 

В последните дни един от най-честите разговори между близки и приятели започва с въпроса: "Добре ли си след нападението?", а отговорът е: "Да, добре съм, ако въобще може някой да е добре в тази ситуация".
 

Психологическата травма за турското общество е жестока, предвид жестокостта на нападението. Експерти посочват, че най-вероятните състояния след подобно изживяване са гняв, шок, отричане, страх, паника, унижение и вина. Най-тежко засегнатите страдат от проблеми със съня и храненето, загуба на представа за реалността или тотална липса на каквито и да е емоции.
 

"Подобни, извършени от други хора атаки не просто убиват и раняват, те нанасят тежки "рани" на цялото общество", категоричен е Чакай Дюру от Асоциацията на турските психолози.
 

Полицията се намеси на няколко пъти, разпръсквайки протестни демонстрации срещу терора из цяла Турция. Според д-р Дюру това е грешен подход. "Само чрез тези протести, хората могат да излеят гнева и другите емоции, които таят в себе си след атентата", убеден е психологът.
 

Той съветва и друго – политиците да спрат с взаимните обвинения, агресивната риторика и опитите да извлекат дивиденти от случилото се, а да се съсредоточат върху най-важното – чувствата и проблемите на своите сънародници след ужаса от Анкара.