Черният четвъртък

1929 г. „Черният четвъртък”: Нюйоркската фондова борса се срива, което довежда до серия от банкрути и предизвиква световна рецесия. Голямата депресия е една от най-големите икономически кризи в съвременността и най-значимата документирана за САЩ. 

Около 13 милиона души са безработните. Всеки четвърти работник броди из улиците, изпълнен с отчаяние. Хиляди банки, стотици хиляди фирми и милиони фермери банкрутират или изцяло преустановяват дейността си.

Според икономисти това е крайният резултат от петгодишното безотговорно нарастване на даваните кредити, предизвикано от Федералния резерв по времето на президента Кулидж. През 1924 г., след един рязък спад на стопанската активност, Федералният резерв изведнъж създава около 500 млн. долара под формата на нови кредити, което води до нарастване на паричната маса с повече от 4 млрд. долара за по-малко от година.

Федералният резерв още веднъж предизвиква инфлационни напрежения през 1927 г., което в крайна сметка води до нарастването на паричната маса и на влоговете „на поискване” от 44,5 млрд. долара през юни 1924 г. до 55,1 млрд. долара през 1929 г. Общата сума на фермерските и градските ипотеки нараства от 16,8 млрд. долара през 1921 г. до 27,1 млрд. долара през 1929 г. Подобно развитие се наблюдава и в областта на индустриалната, финансовата, държавната и общинската задлъжнялост.

След един неуспешен опит да се стабилизира икономическата ситуация през първата половина на 1928 г., Федералният резерв най-накрая преустановява политиката на увеличаване на паричната маса в началото на 1929 г. Той започва да продава държавни ценни книжа и по този начин възпрепятства разрастването на кредита. През август 1929 г. лихвеният процент се покачва до 6%. Свръх краткосрочните влогове нарастват до 8% , търговските ценни книжа - до 6% и лихвите по просрочените заеми достига 15-20%.

Пазарът на ценни книжа достига своят връх на 19 септември и после под натиска на продажбите „на късо” започва постепенно да се свива. Въпреки това потребителите продължават усилено да купуват стоки през следващите пет седмици. Повече от 100 милиона ценни книжа са продадени на нюйоркската фондова борса през септември. Най-накрая все повече и повече притежатели на ценни книжа осъзнават, че тенденциите са се променили и след 24 октомври 1929 г. хиляди акционери са готови да продадат своите активи на каквато и да е цена. Следва впечатляващо сриване на цените на стоковата борса.

Крахът на фондовата борса бележи началото на дълго отлагания период на адаптация към икономическите реалности. Крахът на международната търговия след 1930 г. също помогнал за задълбочаването на депресията. Законът на Хоули Смуут за митническата тарифа от юни с.г. превърнал американския пазар в недостъпен за вносни стоки чрез значително увеличаване на митата.

Различните страни по света започнали да се възстановяват от кризата по различно време, като в по-голямата част от света това се случило през 1933 г. Кризата довела до изоставяне на златния стандарт от повечето страни, което първо се случило във Великобритания, Япония и Скандинавските страни през 1931 г. Други страни, като САЩ и Италия запазили златния стандарт до 1933 г., а Франция, Белгия и Швейцария се обединили в т.нар. „златен блок” и запазили стандарта до 1936 г.