Скритите опасности на Синайския полуостров

Докато причините за катастрофата на руския самолет над Египет остават неясни, инцидентът насочи вниманието на света към Синайския поуостров. Дом на няколко популярни туристически дестинации, но и поле на дългогодишна криза с регионален и международен отзвук.Размириците в Синай не са нищо ново. В месеците след Египетската революция от 2011 г., Синайският полуостров се оказа поле на военни дейности. Въоръжени групировки се възползват от получилия се вакуум, използвайки оръжия, внесени от Либия.

Така джихадистите се настаняват на полуострова. Интензитетът на бутновническите дейности се засилва през 2013-а, след като военен преврат свали президента Мохамед Морси и последвалите борби с ислямистите.Но въпреки че Синайската криза продължава с години, останалата част от света едва наскоро започна да обръща внимание на проблема, пише в свой коментар британското издание "The Conversation".

През ноември 2014 година, джихадистката групировка, базирана в Синай, "Ансар Байт ал-Макдис" заяви лоялността си към "Ислямска държава". От тогава атаките не само са по-чести, но и техният замисъл става все по-"изискан". А най-често целта са египетската армия и полицейски цели. Само през първата половина на 2015 година са регистрирани над 700 атаки, със стотици убити.Тогава на 1 юли стартираха едновременни атаки над дузина военни и полицейски бази, близо до Шейх Зувейд, в Северен Синай. Последваха безпрецедентни сблъсъци и загинаха над 100 души.

А нещата се влошиха

Ситуацията се нагнети още повече от провалилите се краткосрочни мерки против тероризма на египетското правителство, в комбинация с проблемни икономически политики и политически натиск. В краткосрочен план, опитът на Сиси да спре дейността на всички ислямисти, не само джихадистите, само подтикна радикалните ислямисти да грабнат оръжия и да се борят срещу държавата.

Това вече го видяхме - по подобен начин решението да се обяви извън закона движението "Мюсюлманско братство" отвори място за други екстремистки групировки като "Синайска провинция", местното крило на "Ислямска държава". Конкретно в Синай, политическите несправедливости, комбинирани със социални и иконимически неравенства, са особено добре изразени.

Икономиката, на която разчитат радикални групи, също е драматично свита, след като правителството на Египет успя да прекъсне каналите за контрабанда между Синай и Газа. Всъщност "Хамас" в Газа отрича всякаква директна асоциация със "Синайска провинция", и дори са на нож с "Ислямска държава", и двете групировки разчитаха на приходите от контрабанда.

Междувременно за местните лидери става все по-трудно и по-трудно да поддържат легитимността и да отстояват властта си. Те губят от влиянието си пред терористичните групировки, които осигуряват директни икономически стимули за хората в региона. А армията на Египет не е в състояние да набере тактически напредък в пустинните региони, но в същото време бунтовниците напълно се възползват от ползите, които им предлага природата.

Чашата прелива

Стабилността в Синай очевидно е ключов приоритет за Египет. Управлението на Абдел Фатах ас Сиси е основано именно на обещанието му да изкорени терора и да осигури стабилност. Но след като той дойде на власт, атаките в Египет зачестиха - не само в Синай, но и в Кайро. Тези инциденти допълнително нанесоха щети на и бездруго задъхващата се туристическа индустрия в Египет, чиито приходи спрямо 2001 година са спаднали с 95%.

Нестабилността в Египет като цяло и конкретно Синай също е притеснителен фактор и за Израел.

Сътрудничеството в борбата с тероризма и разузнаването на двете държави се смята за силно. Израел продължава да подкрепя кампанията на Египет в Синай и одобрява разполагането на войски там. Но взаимоотношенията са рисковани и за двете държави - сътруничеството с Израел не е популярно в Египет и лесно може да бъде обърнато в пропаганда от страна на екстремистките групи. Израел в същото време трябва да се разправя с нестабилна граница, докато чака Египет да стабилизира обстановката на полуострова.

Ако оставим Израел настрана, Синай също е ключов за стабилността в района. Стратегически разположен на ръба на така наречената Леванта, Северна Африка, позицията му би го направила перфектната зона за разполагане на въоръжени групировки.

Няма бързо решение на ситуацията, и именно затова отговорът на египетското правителство на бунтовническата дейност се оказа неефективен. Групи като "Синайска провинция" се възползват от дългосрочните политически и икономически проблеми. Проблемът се задълбочава още повече от опитите на правителството на Сиси да си спечели доверие чрез масови арести, смъртни присъди и военни операции. Това само подклажда усилията на джихадистите.

Разбира се повечето жители на полуострова не подкрепят джихадистките организации. "Синайска провинция" има едва около 1 000 или 1 500 активни членове. Но в липсата на сигурно местно управление и икономическо развитие, не е трудно за такива групировки да си спечелят доверие.Египет спешно трябва да спре да се фокусира на краткосочни военни операции и вместо това да се насочи към дългосрочни социални, политически и икономически стратегии. Иначе може да се окаже следващата Сирия.