Момичето на татко

Ученичка от Пакистан и активист от Индия взеха Нобеловата награда за мир.Изминаха три години, откакто името Малала Юсафзай стана известно в цял свят, когато талибани стреляха по никому неизвестното 15-годишно момиче от Пакистан. Причината - многобройните публикации на Малала в защита на момичетата в долината Сват, чието право на образование е ограничавано от местното талибанско движение. 

Последвалата борба за живота ѝ, както и жизнеността, с която Малала продължи напред, се превърнаха в истинско вдъхновение за милиони хора по света. Смелостта на Малала ѝ спечели Нобелова награда за мир и я направи една от онези личности, разпознаваеми още с малкото си име. Зад международната слава обаче, се крие едно нормално момиче, обичано и подкрепяно от не по-малко изключителното си семейство. 

Историята на Малала вдъхновява режисьора Дейвис Гугенхайм да заснеме документалния филм „Той ме нарече Малала". Гугенхайм използва интервюта, репортажи и анимация, за да насочи поглед към миналото и настоящето на момичето, а най-вече, за да покаже ролята на бащата на Малала, Зиаудин, върху нейния живот.

„Жителите в долината Сват са убивани заради това, че се противопоставят на Талибаните и въпреки това Малала реши да се изправи срещу тях. Хората обаче не си дават сметка откъде идва тази решителност и защо е толкова важна за нея. Този филм цели да разкаже историята на едно семейство, на един любящ баща и на момиче, което се чувства достатъчно силно, за да направи невероятни неща. Този филм отправя послание на всички момичета по света", казва Гугенхайм.

Снимките са продължили 18 месеца. По-голямата част от тях минават в дома на семейството в Бирмингам. Гугенхайм проследява Малала и по време на пътуванията ѝ до Близкия Изток и Африка. Заедно с баща си, момичето учредява Фондацията „Малала", имаща за цел да събира средства за образование. Малала посещава училища, бежански лагери и отрпавя послания към световните лидери. Самият Гугенхайм се отнася към темата сериозно, като през последните години е заснел документални поредици за образователната система в САЩ.

При първата среща със семейство Юсафзай режисьорът е очарован - те са весели, безгрижни, закачат се един с друг. Случилото се с Малала изглежда не е се е отразило на щастието в семейството. Въпреки крехката си физика и заекването си, бащата Зиаудин е бил учител и запален активист в Пакистан. Зиаудин е бил убеден, че Малала ще е изключение в патриархалното общество на Изтока, където момичетата не се показват пред хора, а имената им знаят само най-близките. Той я кръщава на легендарна пущунска героиня от 19 век.

„Не бих искал да прозвучи налудничево, все едно се е появила светица, но когато се роди, аз веднага усетих, че има нещо у нея. Видях светлина в очите ѝ. Тя винаги е била зряла за възрастта си, чувствителна и грижеща се за другите. Цялата ни общност я обича", споделя Зиаудин.

Заради активистката си дейност Зиаудин непрекъснато получава заплахи от Талибаните. Въпреки че това плаши Малала, тя продължава да пише за зверствата в долината Сват и дори започва свой собствен блог в BBC под псевдоним. Зиаудин твърди, че не се чувства виновен заради нападението над дъщеря му:

„Вината идва, когато си направил нещо, което е грях. Когато основните ти човешки права не се зачитат и ти не правиш нищо по въпроса - това е грешно", коментира бащата.Той твърди, че никога не е убеждавал Малала на сила да пише и никога не е чул да се оплаква или изпитва съжаление към себе си. Самата тя смята, че случилото се я е направило по-силна и твърди, че сама е избрала този живот за себе си. 

Що се касае до семейството, Зиаудин е убеден, че един ден те ще се върнат в Пакистан. Той подчертава, че са благодарни за свободата и доброто отношение към тях във Великобритания. Бащата на Малала е вярва, че я чака светло бъдеще и е готова да стане един истински лидер в борбата за право на образование.„Тя е гласът на всички момичета, които го нямат и ще бъде този глас още дълго време", завършва Зиаудин.

/Източник: Malala Yousafzai: Her father's daughter, BBC News/