Белгия вкарва в затвора джихадисти, били в Сирия

Белгия ще вкарва в затвора джихадистите, които се връщат от фронта в Сирия. Това решение е било взето снощи от правителството и предстои днес да бъде представено пред парламента, съобщават местни медии.

Отбелязва се, че в последните дни бяха обсъждани идеи белгийските джихадисти да бъдат поставяни под електронно наблюдение. Водещите партии в управляващата коалиция са настояли за по-твърди мерки. Предвижда се всеки случай да бъде преценяван от съдия, като по изключение ще бъде допускано поставянето на гривни, но в общия случай ще бъде налагано постоянно задържане.

От началото на годината в Белгия са открити не по-малко от 275 досиета за тероризъм и това е три пъти повече, в сравнение с 2011 г., когато разследванията от такъв характер са били 84, уточнява прокуратурата. В Брюксел има 130 следователи по въпросите на тероризма, а 500 жители на белгийската столица са в в т. нар. "сирийски списък".

Медиите представят множество мнения по повод критиките, че белгийските служби са се провалили в задачата да предотвратят терористичните удари напоследък, включително в Париж от миналата седмица. 

След като бе установено, че основната част от парижките терористи са пристигнали от Белгия, службите в кралството се наложи да признаят свои пропуски. Отбелязва се, че основен проблем за контраразузнаването е липсата на достатъчно сътрудници с познания по арабски език. Противоречиви остават данните за налична, но несподелена своевременно с френските служби информация за атентаторите.

Рашид Мадран, политик от местната управа в Брюксел, коментира днес, че "първородният грях на Белгия е предоставянето на ключовете на исляма на Саудитска Арабия" през 1973 година. Той пояснява, че в онзи период Белгия е целяла най-вече улесняване на енергийните доставки покрай петролната криза тогава. По неговите думи това е довело до навлизането на уахабизма и салафизма в средите на мароканските имигранти в Белгия.

Мадран откроява два проблема - че няма главен мюфтия на белгийските мюсюлмани, както и това, че проповедите не се произнасят на френски или холандски език. Той отчита, че съществува малка по численост група мюсюлмани, които участват в скрити религиозни дейности и следват двете крайни течения на своята вяра. Мадран е на мнение, че белгийските имами трябва да получават образованието си в Белгия, а мюсюлманският свят следва да поеме отговорност за премахването на радикалните течения в исляма.

Dnes.bg