Ще се разцепи ли Интернет?

Световната мрежа (Wolrd Wide Web) отпразнува своя 25-и рожден ден наскоро. Днес тя служи на повече от 3 млрд. души, а стотици хиляди се присъединяват към тях всеки ден. Ако интернет беше държава, нейната икономика щеше да е сред петте най-големи в света, пише Quartz.През 2011 г. растежът на цифровата икономика създаде 6 млн. нови работни места според Световния икономически форум. McKinsey Global Institute изчисли, че трансграничният онлайн трафик е нараснал 18 пъти в периода 2005-2012 г., а глобалният поток на стоки, услуги и инвестиции, който достигна 26 трлн. долара през 2012 г., може да се утрои до 2025 г.Facebook стартира мащабна инициатива в партньорство с технологични гиганти, включително Samsung и Qualcomm, посветена на превръщането на интернет в нещо достъпно за почти две трети от населението на света, което все още не е свързано с мрежата. Cisco пък прогнозира, че между 2013 и 2022 г. т.нар. Интернет на нещата ще генерира 14,4 трлн. долара в стойност за глобалните предприятия.Целият този растеж и увеличаването на свързаността в момента създават огромни триения между държавите, но тези проблеми до голяма степен остават невидими за средния онлайн потребител. Мрежата не може да остане в сегашното си състояние още много дълго. Разрастващият се ожесточен геополотически конфликт за контрола над световната мрежа заплашва да създаде система, каквато много технократи, включително изпълнителния председател на Google Ерик Шмид, наричат „splinternet” (от англ. "split" – разделям и "internet" -интернет).“Аз съм най-оптимистичният човек по всеки един въпрос“, заяви наскоро интернет предприемачът Марк Андрийсен, но същевременно разкри, че е „изключително притеснен“. По думите му говорим за „отворен въпрос“, свързан с това дали след пет години интернет „все още ще работи по начина, по който го прави днес“.От своя страна, Съединените щати са изиграли съществена роля в развитието на интернет. Департаментът по отбраната даде тласък на ARPANET, който е негов предшественик. Тъй като мрежата се разви, американските компании побързаха да се възползват от нейния растеж, за да спечелят предимството на първия. В много случаи то прераства в световна доминация. Доказателството за това е, че голяма част от световния интернет трафик минава именно през американски сървъри.Лаура ДеНардис, стипендиант по Интернет управление в American University, твърди, че интернет по своята същност е с търговски и частен характер.„Интернет е сбор от независими системи, които се управляват най-често от частни фирми“, пише тя. По думите ѝ тук влизат големи телекомуникационни доставчици като AT & T и гиганти като Google и Facebook.Всички тези играчи правят така, че интернет функционира чрез частни икономически споразумения за предаване на данни между техните мрежи. Световната централна организация, занимаваща се с имената на домейните, е неправителствена частна организация, създадена в САЩ през 1998 г., която работи в съответствие с договор с Департамента по търговия. Въпреки че американското правителство играе роля, то не прилага голям натиск. И защо да го прави? Растежът на мрежата не е много важен за американските интереси и не е голямо благо за американската икономика.Това ни доведе до случая с Едуард Сноудън и Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA). Разкритията на Сноудън за наблюдението на межуднародния интернет трафик от страна на NSA предизикаха възмущение в целия свят и доведоха до все по-нарастваща ответна реакция на всичко това. Бразилия и Европейският съюз наскоро обявиха плановете си да прокарат подводен фиброоптичен комуникационен кабел, за да попречат на САЩ да ги шпионира. Проектът е на стойност 185 млн. долара.