Башар Асад "ще надживее" Барак Обама

Президентството на Башар Асад изглежда ще надживее това на Барак Обама. Насочвайки усилията си към разгромяването на групировката "Ислямска държава", САЩ смекчиха позицията си към сирийския лидер. Преди повече от 4 години Обама настоя Асад да се оттегли от властта. По-късно служители на американската администрация казаха, че не е необходимо Асад да си иде още в "ден първи" на политическия преход. Сега те отиват още по-далеч.

В мирния план, договорен миналия уикенд от 17 държави, събрали се във Виена, не се казва нищо за бъдещето на Асад, но се посочва, че "ще се състоят честни и свободни избори след приемането на нова конституция в рамките на 18 месеца". За да внесе яснота в тези срокове, Държавният департамент уточни миналата седмица, че отброяването на времето ще започне, щом представители на Асад и на опозицията започнат разговори за нова конституция. Изборите ще определят състава на нов парламент, макар и не непременно нов президент.

Започването на преговори за конституция ще е трудно. То предполага, че враждуващите страни в Сирия трябва първо да се споразумеят за прекратяване на огъня и да съставят преходно правителство - нещо непостижимо досега. Нито сирийското правителство, нито разединената опозиция са приели стратегия или са предприели някакви стъпки в тази насока.

"Нищо не може да започне, преди да бъдат разбити терористите, които окупират части от Сирия", каза Асад неотдавна за италианската телевизия. Той смята всички, който се сражават срещу неговия режим, включително и умерените бунтовници, за терористи.

А Обама отвърна така: "Не виждам ситуация, при която ние можем да прекратим гражданската война в Сирия, докато Асад е на власт. Дори да се съглася с това, все пак не мисля, че това може да сработи. Не можете да накарате мнозинството от сирийския народ да приеме такъв изход. Не можете също така да накарате редица съседи (на Сирия) да приемат такъв изход".

Сирия бе в центъра на вниманието на държавния секретар Джон Кери, който замина за ОАЕ в неделя за разговори с правителствени лидери там. През следващите месеци се предвиждат още много такива обсъждания с арабски официални лица.

Несигурността около новия мирен процес, особено що се отнася до Асад, показва еволюцията на Вашингтон в сравнение с началото на гражданската война, когато Обама и други официални американски представители смело твърдяха, че дните на сирийския президент "са преброени" и се настояваше за незабавното му оттегляне.

Но фокусът на вниманието на Вашингтон - и на голяма част от света - се прехвърли към "Ислямска държава", която пое отговорност за координираните атаки, при които на 13 ноември бяха убити най-малко 130 души в Париж. В резултат, САЩ сега сътрудничат с Русия и Иран - страни, които някога Вашингтон някога се опитваше да изолира заради подкрепата им за Асад.

Надеждата е, че мирът между Асад и умерените бунтовници ще позволи на всички да работят за разгрома на ИД.

САЩ и техните съюзници продължават да твърдят, че Асад остава отговорен за далеч повече убийства на сирийци, отколкото ИД. Неговата армия използва химически оръжия и продължава да сипе "варелни бомби", които безразборно удрят както бунтовниците, така и цивилни граждани.

Но при цялата си бруталност силите на Асад не ръководят атаки срещу европейските столици, не обезглавяват западни журналисти и хуманитарни работници, нито свалят руски пътнически самолети. За разлика от ИД, Асад има могъщи покровители в Москва и Техеран. Започналите през септември руски въздушни удари укрепиха отбраната на сирийското правителство, а в същото време иранските сили и техните протежета - бойците от ливанската милиция на "Хизбула", подсилиха неговите сухопътни операции.

САЩ се опитват да вземат предвид всички тези фактори, докато избистрят една обща стратегия с партньорите си в Европа и арабския свят, които гледат по различен начин на сирийския конфликт. Европейците са по-притеснени от бежанската криза, засегнала техния континент, и се страхуват от нови смъртоносни атентати. Саудитска Арабия и други, които подкрепят бунтовниците, искат преди всичко да нанесат поражение на Иран, каквото според тях би представлявало падането на Асад.

САЩ твърдят, че тези две "групи от цели" са свързани. За да бъде победена ИД, каза президентът (Обама) миналия месец, "трябва да има смяна на правителството". Той отхвърля подхода, при който Сирия се връща към довоенното статукво. Войната отне живота на над 300 000 души и принуди 12 млн. да напуснат домовете си.

Декларацията от 14 ноември след Виенските разговори, в които участваха САЩ, Русия, Саудитска Арабия, Иран и повече от още десетина правителства, избягва най-критичните въпроси, свързани с постигането на тази цел. В нея не се посочва кои опозиционни групи могат да преговарят с Асад и кои са смятани за терористични. За Асад дори не се споменава.

В мъглявостта на декларацията донякъде е нейната сила, защото позволява на Иран и Русия да имат обща цел в търсенето на мирен изход. Тя обаче може да не съответства на разбирането на всеки за "прехода" (в Сирия).

Планът сам по себе си не предлага ясен път за оттеглянето на Асад и очертава възможността обръгналият в битките сирийски лидер да се окаже все още на власт, когато президентството на Обама приключи на 20 януари 2017 г.

Западни дипломати съзират в това игра на покер между САЩ и техните съюзници. Американски официални лица казват, че макар да приемат идеята Асад да не напусне поста си незабавно, планът за неговото оттегляне трябва да бъде избистрен като част от дипломатическия процес.

На Саудитска Арабия, Катар и Турция се разчита да убедят сирийската опозиция да приеме плана, но те ще направят това само ако получат гаранция за Асад. САЩ и европейските партньори не могат да предложат такава гаранция, твърдят дипломати, които не са оторизирани да обсъждат публично преговорите и затова говориха при условие за анонимност.

Ако опозицията откаже да преговаря, това няма да доведе до оставката на Асад. Бунтовниците няма да имат достатъчно сили да го сломят на бойното поле, а Русия и Иран няма да оттеглят подкрепата си за него.

Дори ако планът бъде приет от всички и сработи според най-добрите очаквания, Асад може да се окаже въвлечен в преходен процес, който да продължи чак до края на 2017 г. и дори по-дълго. Обама напуска поста си през януари 2017 г.

Ако след 18 месеца или две години ИД е разбита и мирът е възстановен, опозиционните групи може да рискуват да разпалят отново сирийския конфликт, подновявайки искането си за отстраняването на Асад. А световните и регионалните сили може са се окажат пред същата дилема.

Поради тези причини някои западни дипломати започнаха да говорят за възможността Асад да остане за неопределено време като церемониален президент, макар и лишен от контрол върху сигурността на страната и над специалните служби.

Не е ясно дали някоя от страните във въоръжения конфликт ще види в това приемлив компромис.

Dnes.bg