Какви политики могат да помогнат в борбата с бедността?

В България се наблюдава относителна устойчивост в нивата на бедността и неравенството. В последните 5-6 години не настъпват големи промени въпреки ефектите от тежката икономическа криза в този период. Това отново показва, че факторите са структурни и дълбоко вкоренени в обществото ни, а качествената промяна ще бъде голямо предизвикателство. Борбата с бедността не може да бъде просто омекотяване на нейните последствия, а трябва да се фокусира върху факторите, които я възпроизвеждат, сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Регионалният поглед към бедността също разкрива големи различия, които следва да се вземат под внимание както при открояването на факторите, генериращи бедност, така и при провеждането на политики. Прави впечатление, че областите с по-добри икономически показатели (заетост и доходи) са обикновено и такива с по-ниски нива на подоходното неравенство или на относителната бедност. Голямата част от бедността е фокусирана в слабо населените места, което също трябва да бъде отчетено. 

Рисковите групи

Подлагането на бедността на различни разрези позволява открояването на ключовите рискови групи, които са най-застрашени от бедност, в т.ч. и от дълбока бедност. Сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните. Те са част от работоспособното население, но не успяват да се реализират на пазара на труда и са в риск да попаднат в дълбока бедност. Работещите бедни, макар и да са сериозно предизвикателство, са далеч по-малко рискови и в общия случай не са в дълбока бедност.

Възрастните хора и пенсионери също допринасят чувствително за нивата на бедност в страната. Проблемите на пенсионната система са от водещо значение за бедността при възрастните хора. Смесването на социалната и осигурителната системи на практика не позволява да се провежда адекватна политика спрямо най-рисковите групи сред възрастните. Разликите между мъжете и жените в тази група са много големи, но това по всичко личи не рефлектира върху съответните държавни политики.

Бедността сред децата също е водеща, като немалка част от нея се формира в семейства с един родител или в многодетни семейства, които често имат малцинствен профил. Тук водещи са проблемите на образователната система и по-конкретно на училищното образование, което не успява да обхване и да предостави адекватни знания и умения на най-уязвимите групи.

От ИПИ ясно открояват откроихме и регионалните различия, които правят профила на бедността в отделните области разнообразен. Големите различия в бедността на регионално ниво спрямо националната линия на бедността, както и различните фактори, които усилват бедността в отделните райони, предполагат политики, които взимат под внимание тези разлики. Този извод е особено важен що се касае до политика на пазара на труда и в образованието.

На практика, ако 1/5 от населението е в риск от бедност, то половината от тях или един на всеки десет е в риск от дълбока бедност. Именно тази група, която сериозно изостава от средната класа, най-малко се влияе от промените в макроикономическата среда и по същество е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща се бедност. Сред най-рисковите групи за изпадане в дълбока бедност са безработните и неактивните, а често - и зависимите от тях деца. Това означава, че дълбоката бедност е концентрирана в работоспособно население, което отново препраща към проблемите на образованието и пазара на труда.

Кривата на доходите

Разбивките на кривата на доходите в страната ясно открояват трите водещи фактора за попадане в бедност - икономическа активност, образование и населено място. Профилът на бедните в страната е силно повлиян от ниското образование (основно, начално или по-ниско) и безработицата. Над половината бедни живеят в селата и малките градове. Неравенството в страната е силно изразено именно между отделни групи, а не в рамките на една и съща група според всеки от горните три фактора. Голямо е например подоходното неравенство между заетите и безработните, между висшистите и необразованите, между населението на областния център и слабо населените места.

Фокусът на публичните политики неизбежно следва да попадне върху факторите за бедност, а не върху фискалните мерки за покриване на "липсващия" доход. Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността не може да се изчерпва с дискусия за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите. По-важният разговор би следвало да бъде за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките следва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка – бедност.

Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството, за да "вържат двата края", показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватната регионална политика, са без алтернатива за повишаването на доходите.