Паричната политика в развитите страни достига границите си

Паричната политика на САЩ и другите развити страни достига своите граници, коментира бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке, цитиран от CNBC.Според Бернанке обаче Фед все още не е изчерпал възможните отговори на потенциалното забавяне на икономиката, допълва изданието.

В пост в блога на Brookings Institution той посочва, че балансираният парично-фискален отговор ще даде по-добър тласък на икономиката, отколкото само паричните инструменти.Бернанке оценява и политическите възможности за Фед, като казва, че отрицателни лихвени проценти ще имат ограничена полза за икономиката и са малко вероятни. “Оценявам вероятността, че този инструмент ще се използва в САЩ като доста ниска в обозримо бъдеще. Въпреки това вероятно би било полезно Фед да анализира тази опция”, пише Бернанке.

На последното си заседание американската централна банка определи целта си за краткосрочната си лихва в границите от 0,25% до 0,5%. Федералният резерв очаква през тази година да има двукратен ръст на лихвите, но ще останат под историческите средни стойности.

Пазарните наблюдатели обсъждат различни варианти за действията на Фед заради потенциалното забавяне на икономиката, посочва изданието. Според Бернанке институцията може да се опита да убеди пазарите, че краткосрочните лихвени проценти ще останат ниски. Ако икономическата слабост обаче оправдава по-силна реакция, Фед може да помисли и за количествени улеснения, смята той.

Допълнително изкупуване на облигации обаче може и да уплаши пазарите, допълва той. Този инструмент може и да не се окаже толкова ефективен, колкото когато беше използван след финансовата криза.

Едва след това Фед може да обмисли да последва централните банки в Европа и Япония до отрицателни лихвени проценти, допълва Бернанке. За него обаче това изглежда “прекален ход”, който ще донесе “скромни ефекти” при управляеми разходи.

Същевременно управителят на германската централна банка Йенс Вайдман коментира в интервю за вестниците за медийната група Funke, че “лесните пари” на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще струват скъпо на държавите от еврозоната и данъкоплатците, предава Ройтерс.

След годините на все по-отчаяни опити да се даде тласък на растежа някои банкери и финансови служители се опасяват, че паричната политика изчерпва ефективните си инструменти и бъдещите усилия за стимулиране биха могли дори да бъдат вредни.

“Лесните пари не са манна, която пада от небето. Това всъщност ще отвори огромни дупки в балансите на централните банки”, коментира Вайдман. Според него държавите от еврозоната и данъкоплатците ще поемат тези разходи, защото централните банки няма да имат печалба в скоро време.Вайдман допълва, че решението за това дали да се дават пари на гражданите и как да се направи това е силно политизирано. Централните банки не разполагат с мандат за това, отчасти защото това ще доведе до масивно преразпределение. "Това не би било нищо друго, освен напълно смесване на паричната и фискална политика, и не би било съвместимо с независимостта на централната банка", коментира той.

Паричната политика не е панацея или заместител на необходимите реформи в отделните страни и не решава проблемите с растежа в Европа, добавя Вайдман.Що се отнася до безпрецедентното решение на Европейската централна банка да разшири допълнително количествените улеснения, Вайдман посочва, че нееднократно е подчертавал, че ефектът от разхлабената парична политика е толкова по-слаб, колкото по-дълго продължава тя. “В същото време е вярно, че колкото повече се ускоряват стимулите, толкова по-големи са рисковете”, заключава той.

investor.bg