Защо Германия е най-големият проблем на еврозоната?

Защо германското конвенционално мислене по отношение на макроикономиката е толкова особено? И има ли то значение, пита главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уолф.

Отговорът на вторият въпрос е, че има огромно значение. Част от отговора на първия е, че Германия е кредитор. Финансовата криза ѝ даде водеща роля в делата на еврозоната. Това е въпрос на сила, не на право. Интересите на кредиторите са важни. Но те са частични, а не общи интереси.

Напоследък оплакванията на страната са фокусирани върху паричните политики на Европейската централна банка (ЕЦБ), най-вече отрицателните лихвени проценти и количественото облекчаване. Германският финансов министър Волфганг Шойбле дори заяви, че ЕЦБ носи половината отговорност за възхода на Алтернатива за Германия – германската антиевропейска партия. А това е доста необичайна атака.

Критиките към политиките на ЕЦБ са най-различни: те премахват нуждата непокорните членове да правят реформи; не успяват да намалят задлъжнялостта; подкопават платежоспособността на застрахователните компании, пенсионните фондове и спестовните банки; едва успяват да поддържат инфлацията над нулата; и не на последно място – подклаждат гнева към европейския проект. Накратко политиката на ЕЦБ се е превърнала в голяма заплаха за стабилността.

Всичко това е съобразено с конвенционалното германско мислене, пише Уолф. Както Питър Бофингер, еретичен член на германския съвет на икономическите експерти, твърди, традицията се връща обратно към Валтер Ойкен – влиятелния баща на следвоенния ордолиберализъм. Съгласно този подход идеалната макроикономика има три елемента: балансиран бюджет (почти) през цялото време, ценова стабилност (с асиметрично предпочитане на дефлация) и гъвкавост на цените.

Това е разумен подход за малка отворена икономика. Може да работи и за по-голяма страна като Германия, където има изключително конкурентни търгуеми индустрии. Но не може да бъде генерализирана за континентална икономика като еврозоната. Това, което работи за Германия не може да работи за икономика три пъти по-голяма и много по-затворена към външната търговия.

През последното тримесечие на 2015 г. реалното търсене в еврозоната е с 2% по-ниско от първото тримесечие на 2008 г., докато търсенето в САЩ е с 10% по-високо. Тази остра слабост на търсенето липсва в повечето оплаквания на Германия. ЕЦБ с право се опитва да предотврати дефлационна спирала в икономика, страдаща от хронично слабо търсене. Както настоява председателят на ЕЦБ Марио Драги, ниските лихвени проценти, определени от банката, не са проблемът. Те са „симптомът“ на недостатъчно търсене на инвестиции.

Историята на германската икономика от реформите на пазара на труда в началото на века насам показва, че е най-малко вероятно „структурните реформи“ да решат този проблем. Най-важният макроикономически факт за страната е, че тя не е в състояние да абсорбира почти една от трета от местните спестявания у дома въпреки изключително ниските лихвени проценти. През 2000 г. преди реформите, които намалиха разходите за труд и доходите на работниците, сумата, която германските корпорации са инвестирали е била значително по-голяма от спестяваната печалба. В момента важи обраното. Предвид излишъка при домакинствата и постигнатият баланс на правителството се е появил огромен външен излишък.

Защо други страни да се възползват продуктивно от спестяванията, които Германия очевидно не може да използва? Защо структурните реформи, препоръчвани от Германия, на други места да генерират инвестиционния ръст, липсващ у дома? Защо, не на последно място, някой трябва да очаква задлъжнялостта да спадне, когато търсенето и цялостният растеж са толкова ниски в еврозоната като цяло?

Случващото се вместо това е превръщането на еврозоната в по-слаба Германия, пише още Уолф. Очаква се балансът по текущата сметка на еврозоната да достигне излишък от близо 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за периода между 2008 и 2016 г. Прогнозите са всички страни членки да постигнат или баланс, или дори излишък. Еврозоната зависи от желанието на другите да се отдадат на разходите и заемането, които в момента отбягва.

В същото време останалата част от света също действа внимателно. ЕЦБ прие отрицателни реални (и номинални) лихвени проценти, тъй като в момента допълнителните спестявания струват изключително малко. Тя се поучи и от ужасните резултати от повишаването на лихвените проценти през 2011 г. Облекчаването, което въведе от 2012 г., поне носи смислено, макар и неадекватно, възстановяване. Реалното търсене отчита ръст от 4% след дъното си от първото тримесечие на 2013 г., а базисната инфлация, макар да е само 1%, поне се стабилизира. Това не е провал, а успех.

Неизбежно е подобни политики да не са популярни сред страните кредитори. Но аргументът, че заплахата идва от изключително хлабава парична политика пренебрегва опасностите вследствие на прекомерно затягане. То приема, че дефлацията няма да представлява проблем. Тя обаче ще увеличи реалната задлъжнялост, ще подкопае гъвкавостта на реалното заплащане и дори ще намали ефективността на паричната политика, тъй като ще бъде много по-трудно да се генерират реални отрицателни лихвени проценти, когато това е нужно. Дефлационна спирала ще бъде много по-голяма заплаха от отрицателни лихвени проценти.

Eврозоната ще се провали преди всичко, ако се управлява само в полза на кредиторите. Политиката трябва да бъде балансирана. Решителността на ЕЦБ да избегне дефлация е важна част от тази цел. Постигането на по-добро балансирано търсене на национално ниво е друга. Огромният дефицит на търсенето (спрямо съвкупното предлагане) в най-голямата икономика на еврозоната е силно проблематично. „Процедурата за прекомерните дисбаланси“ на ЕС трябва да бъде много по-критична към излишъците на Германия.

Идеите и интересите на Германия са изключително важни за еврозоната. Но те не трябва да са предопределящи за всичко. Ако германците вярват, че това фатално отслабва легитимността на европейския проект, те трябва да се възползват от опцията си за напускане на съюза. Ако направят това обаче, трябва да са готови да приемат и огромни краткосрочни сътресения. Но докато страната е в еврозоната, тя трябва да приеме, че ЕЦБ си има свои собствени задачи.

investor.bg