"Златната треска" за петрола на Иран

Надпреварата за някои от най-ценните петролни и газови активи в света е в разгара си, след като по-рано тази година бяха вдигнати санкциите срещу Иран. Историческата сделка проправи пътя на страната към възстановяване на изгубения производствен капацитет и битка за пазарен дял, коментира CNBC.

Ако всичко върви по план, Техеран ще привлече нови петролни и газови инвестиции за около 200 млрд. долара, но пътят към тази цел е изпълнен с препятствия.

През октомври националната петролна компания National Iranian Oil Company (NIOC) започна да приема заявки от чужди компании за 50 петролни и газови проекта в страната. Макар че не са известни допълнителни детайли, става въпрос за сделки на европейските гиганти Royal Dutch Shell, френската Total и италианската Eni, както и на руски и китайски компании, каза NIOC.

Базирани в САЩ фирми все още нямат право да се включат заради американските санкции срещу Иран.

Залозите са високи. Иран е дом на четвъртите по големина залежи на суров петрол в света и вторите по големина на природен газ, като по-голямата част от тези залежи са сравнително лесни за добиване. Енергийните запаси на страната са зашеметяващи: 158 млрд. барела петрол и 1,2 трлн. куб.м природен газ.

Добивите на Иран обаче бяха ограничени от международните санкции, които задушиха енергийния сектор през последните години. Данните сочат, че производството на Иран за септември е 3,7 млн. барела на ден, а износът е около 2,6 млн. барела на ден спрямо 1,1 млн. барела на ден през 2013 г.

„Всички големи играчи кръжат около Иран, но се крият в сенките“, казва Крис Уийфър, съосновател на консултантската къща Macro Advisory Partners.

“Абсолютно наясно сме, че всички са замесени на някакво ниво. Причината е, че наградата е твърде голяма, за да не си замесен“, казва той, добавяйки, че никой не иска да отстъпи пред конкурентите.

Инвеститорите в енергийния сектор на Иран са изправени пред големи предизвикателства. Едно от тях е конкуренцията от Русия и Китай. Руски петролни компании, като Лукойл и Татнефт, вече са подписали сделки за петролни полета с Техеран.

Междувременно китайски енергийни гиганти, като Sinopec и China National Petroleum, също влизат обратно в играта. Компаниите никога не напуснаха реално Иран, защото бяха защитени от разпоредба в санкционния режим, която им позволява да инвестират по по-малко от 20 млн. долара годишно в петролната и газова индустрия на страната.

През септември Tehran Times съобщи, че Sinopec и иранското петролно министерство са постигнали споразумение за 1,2 млрд. долара за реновиране и подобряване на Abadan – най-голямата рафинерия в страната. Очаква се работата да започне този месец.

Според експертите конкуренцията от Китай налага реален риск върху западните петролни компании. Предвид факта, че местното потребление в Китай намалява, тъй като производителите в страната намаляват капиталовите разходи, изправени пред трайно ниски цени на петрола, китайските енергийни гиганти са „допълнително мотивирани“ да търсят международни възможности, казва анализаторът на Cowen & Co Сам Марголин.

Друга пречка е новият модел на петролните договори на Иран. Иранското петролно министерство работи върху нов модел над две години, който обаче продължава да среща политическа опозиция от консервативните хардлайнери. Досега инвеститорите оперира чрез краткосрочни договори с фиксирани такси, които не им даваха дял от печалбата.

Новата система позволява на чуждите петролни компании да формират съвместни дружества с ирански компании и да участват в производствената активност. Преди те бяха ограничени до проучвания и развитие. Промяната дава възможност на чужди компании да подобрят цялостното възстановяване на индустрията и да получат по-голяма възвръщаемост чрез координация на производството на ранен етап и ползване на развити методи за „изцеждане“ и на последната капка петрол или газ от по-старите полета.

Макар че новата структура на договорите изглежда по-благоприятна, тя все още е пълна с редица уговорки. Държавата насърчава местни партньори да участват с 25% от инвестициите, но малко ирански компании могат да си го позволят, казва Скот Модел, управляващ директор в The Rapidan Group.

Тези партньори вероятно ще предложат изпълнението на услуги по петролните полета, за да компенсират инвестициите, но международните компании предпочитат да използват собствени компании за тези услуги, не само защото вярват, че са по-способни, но и за да избегнат бюрокрацията, корупцията и санкционираните ирански дружества, добавя той.

Сериозно политическо предизвикателство по продължителното облекчаване на санкциите ще дойде следващата пролет, когато иранците се насочат към урните за президентските избори. Надпреварата изправя едни срещу други по-умерени представители, представлявани от президент Хасан Рухани срещу консервативните хардлайнери, които твърдо не искат чужда намеса в енергийния сектор.

investor.bg