Турското правителство казва, че приемането на пакета конституционни реформи на 16 април ще улесни дълго обещавани пазарни реформи. Инвеститорите обаче не са толкова сигурни и виждат възможността за продължаващ блокаж на политиките и нови избори.
В неделя турците гласуват за това дали да се промени основният закон и да се създаде институцията на изпълнителен президент, която би дала на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган огромни правомощия. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) казва, че референдумът ще ѝ позволи да ускори законодателния процес и да прокара пакет данъчни и инвестиционни реформи, които инвеститорите – особено чуждестранните – искат от много време.
Някога смятана за един от най-обещаващите развиващи се пазари в света, Турция беше ударена от срив на валутата си (лира) заради притеснения, че институциите ерозират, а Ердоган затяга хватката си върху властта. Десетки хиляди са арестувани при погрома, който последва опита за преврат миналата година. Правителстото се опитва да си върне доверието, но инвеститорите са скептични – те казват, че са нужни мащабни структурни реформи, за да се повиши производителността, да се либерализира трудовият пазар и да се повиши делът на износа с добавена стойност.
"Дългосрочната перспектива на Турция ще стане положителна, след като референдумът премахне политическата несигурност," каза в понеделник вицепремиерът Мехмет Шимшек в интервю за държавната телевизия "ТРТ Хабер". "Подготвили сме реформите, но ще ги ускорим от май 2017 г. Те ще включват подобряване на инвестиционната среда, както реформи в данъчната и съдебната система." Той каза, че промените ще доведат Турция до годишен ръст от 6%. Икономиката нарасна с 2.9% през 2016 г., след като беше ударена от неуспелия пуч. Рейтинговата агенция "Мудис" предсказва 2.6% ръст за тази година.
"Някои части на правителството говорят за неща, които ще се подобрят след вота, а чуждите инвеститори ще се завърнат в страната и ще започнат структурни реформи. Ние обаче и преди сме виждали тези аргументи," каза Уилям Джаксън от института "Кепитъл икономикс" в Лондон. "Не сме виждали обаче как наистина се случват, поне не и през последните шест или седем години. Не съм голям оптимист на този фронт," обяснява той.
Ердоган казва, че конституционните промени са необходими, за да се избегнат нестабилните правителства от миналото. Критиците му се страхуват, че твърде много власт ще се съсредоточи в ръцете му. Докато някои инвеститори изглежда се подготвят за победа на "да", незабавният отговор на бизнеса ще е кратковременен – пазарите скоро ще насочат вниманието си към това, което ще се случи след вота.
"Това, което ще се случи след референдума, ще има средносрочни последици за Турция. Мислим, че след кратка и бърза реакция на пазара играчите ще се концентрират върху последиците," казва в бележка Йозгюр Алтуг, главен икономист към базираната в САЩ компания за финансови услуги "Би Джей Си партнърс". Последиците може да включват и забавяне на реформите – особено имайки предвид, че предсрочните избори продължават да са възможен сценарий,която и страна да спечели. Това означава, че правителството ще се фокусира повече върху кампанията, а не върху политиките.
Турция трябва да проведе както президентски, така и парламентарни избори през 2019 г. Ако лагерът на "не" спечели, има възможност Ердоган поиска предсрочни избори, за да увеличи присъствието на ПСР в парламента, докато прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) е отслабена от погром, а опозиционната Партия на националистическо действие (ПНД) е раздирана от междуособици.
Ако лагерът на "да" спечели, Ердоган може да поиска предсрочни избори, за да получи разширените правомощия на президентството. Според условията на предложените конституционни промени президентът би се сдобил с тях само след парламентарни и президентски избори, които поправките предвиждат да се провеждат едновременно.
Засега представители на ПСР казват, че предсрочни избори не са на дневен ред, но някои инвеститори имат съмнения. "Управляващата партия може да реши да получи вот на доверие на предсрочни избори според някои инвеститори," обяви "Морган Стенли" в бележка. "Въпреки че напоследък убеждението ни в това е намаляло, все още мислим, че в случай на победа на "не" предсрочните избори са по-малко вероятни.
Дори без предсрочни избори е вероятен блокаж в политиките, особено ако победи "да", което ще принуди депутатите да се съсредоточат върху хармонизирането на законите и правната система с новото изпълнително президентство, а не с реформа на политики. "Това значи, че дневният ред на парламента отново ще е запълнен с краткосрочни политики," казва Алтуг от "Би Джей Си Партнърс".