124 години от рождението на Елисавета Баряна

Елисавета (Лиза) Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 година.

Вечната и святата - заглавието на първата ѝ стихосбирка, публикувана през 1927 година, разкрива и начина, по който помним поетесата до днес, отбелязва dama.bg.

Личността на Лиза напълно се припокрива с творчеството ѝ.
 

През 1921 година Лиза се присъединява към литературния и обществен живот в София, като започва работа във вестниците „Лик“, „Вестник на жената“, както и в списанията „Златорог“ и „Съвременник“.
 

Личният живот на поетесата често е одумван, тъй като тя е била омъжена за Любомир Шапкарев и има син, но взима решение да ги изостави, за да се отдаде на истинската си същност – поезията.
 

Връзката на Елисавета Багряна с литературоведа Боян Пенев става причина за одумвания в българската общественост, защото по това време той е женен за Дора Габе. Смъртта на Пенев идва точно, когато той е готов да се разведе с Габе, за да бъде законно с Елисавета.
 

След това Лиза се омъжва още веднъж за Александър Ликов. По времето, когато двамата се запознават, той е сгоден за Дора Габе, която по-късно разбира, че двамата са се оженили тайно.
 

Награди за поезия
През 1969 година Елисавета Багряна получава награда от Международната асоциация на поетите в Рим. А през 1983 година получава званието „Герой на Народна република България“.
 

Стихийната същност и творчество на Елисавета Багряна вървят ръка за ръка и стават причина тя да бъде една считана за една от най-добрите български поетеси на всички времена.
 

Потомка

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.