Владимир Маринов: Публиката ми помогна да намеря себе си

Романтиката в музиката никога не остарява. Не можем да кажем – от тази до онази година хората с били с нагласата да слушат Синатра и руски романси, а от днес нататък – не. Затова и не ми прозвуча ретро оперният певец Владимир Маринов. Предстоят две вълнуващи срещи на варненската публика с него през лятото. На 13 юли ще пее хитовете на Елвис Пресли в арт-салона на Радио „Варна“, а на 5 август, отново там, ще пресъздаде силата на руската песен в тематична вечер.

Кой е Владимир Маринов?

Роден във Варна. Завършил е Музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров" с оперно пеене. Специализира в Майнц, Германия. Дебютира като Дон Жуан във Варненската опера. Печели конкурс в Берлин и пее две години с екипа на Комише опера в германската столица. Солист е в Смесения хор на БНР. Гастролира в Германия, Русия, Люксембург, Италия, САЩ. Изнася концерти в цяла България, включително и в зала "България" и БНР. Бил е лауреат три пъти на фестивалите "Сребърни чучулиги" и на патриотичната песен "Альоша". Започва да се занимава с музика в 7 клас, когато засвирва на фагот.

Прави рязък завой към шлагерното пеене и руската музика, провокиран от любовта.

Среща дама в руския център, в която се влюбва и това завинаги променя музикалната посока на неговите пътища. На въпроса – коя музика според него е по-популярна днес – оперната или попмузиката, отговаря, че популярността е променлива величина. „Операта е старо изкуство. То се случва по точни правила, установени преди много години, строго рамкирано е и там се изхабяваш бързо. Там импровизации са почти невъзможни. Докато в шлагерната музика можеш да изпробваш своето умение да се променяш в максимална степен. Преди години големият Гюзелев ми каза – Пей като себе си, не се прави на оперен певец. И го послушах. Истината е, че ако можеш да пееш единият стил, ще можеш и другия. Естрадата ме научи да пея истински, публиката ми помогна да намеря себе си. Операта е борба, душата ми иска по-голяма свобода“ – споделя музикантът.

По отношение на новата българска музика, Маринов смята, че младото поколение е ощетено. У нас се случи един голям скок, без възможност за преход. „Ще обясня. Както в Монголия скочиха от феодализъм, към комунизъм, така и в България – от социализъм и желязна завеса, изведнъж ни връхлетя демокрацията. Бяхме в система, в която имаше голяма цензура, след което се озовахме в едни такива "пазарни" взаимоотношения, където взеха връх много "рационални" средства за правене на музика. Няколко поколения нямаха възможност да слушат Синатра, Елвис Пресли, големите имена в световната попмузика. И затова се объркаха, залитнаха към чалгата и стилове, които са повече от свободни. На нашата съвест лежи избора ни – хеви метъл, поп, рок, етно, джаз… И все пак

възможността да бъдеш свободен в избора си е по-добрият вариант, отколкото комсомолските забрани да поглеждаш навън.

У нас популярни музиканти днес стават тези, които имат връзки и пари. Дълбоко уважавам ФСБ, Щурците, Емил Димитров. Пея песни, които са харесвани от хората. И във Филхармонията залите са пълни. Публика има за всички жанрове. Интерес има и днес, но аз предпочитам да организирам концерти с участието на медия – телевизия, радио. Защото колко трудно е да напълниш една зала и колко пъти трябва да я препълваш тази зала, за да достигнеш аудиторията на една медия? – допълва певецът.

Не пее популярни български песни, защото счита, че гласът му е по-подходящ за по-сериозни шлагерни хитове в стил Франк Синатра. Пее песни на Елвис Пресли и Синатра първо – защото съвпадат с неговия глас и темперамент и второ, защото смята, че отварят всякакви врати. Като студент е пял по заведения в Ню Йорк. В България хората много обичат Емил Димитров и  руската песен. Затова пее и тях.

Част от варненската публика се е срещала с дълбочината на гласа на Владимир Маринов и темперамента му. За тях, както и за бъдещите му   фенове тепърва предстоят два горещи живи концерта. Пожелаваме му успех и нови предизвикателства.

Ели Маринова

Четете още: За посланията и монопола в новата българска музика

Внучка на Чарли Чаплин в „Аватар 2“