Културният марксизъм през XXI век и свободата на словото

Културният марксизъм може да се обясни чрез неговото опредметяване в политиките и практиките, които се следват в повечето западни държави. Наблюдаваме тревожни тенденции в западния свят, които все повече клонят към заплаха за свободата на словото и свободата на индивида. Това каза в ефира на Investbook с водещ Димитър Вучев историкът и член на българското либертарианско общество Стефан Кичев. В какво се изразява това накърняване на свободното слово – в масовата цензура и автоцензура на медии и журналисти от т.нар. mainstream медиен сектор, както и такава от страна на самите политици, дори тези в консервативния дял от политическата палитра, поради прекалена толерантност и политкоректност – водещи течения в обществения и медиен дискурс в западните общества.

„Този страх най вече идва от един академичен елит (в случая се взема за конкретен пример Канада – бел.ред.), подплатен от основните медии, в който абсолютно всеки, който каже нещо различно за политиките, които се следват, е заклеймен като расист или ксенофоб“, добави Кирчев.„На държавата бива предоставена властта какво може и какво не може да се говори. Това е проблематично, защото в момента, в който бива получена тази власт, тя се възползва от нея. И тогава например с цел да се защитят правата на дадени малцинства, държавният апарат може да заглушава своите опоненти, които критикуват негови практики“, каза още историкът.„Тези закони не се появяват от нищото. Те имат сериозна идеологическа обосновка. Тази обосновка може да се нарече културен марксизъм“, посочи той

bloombergtv.bg

Четете още: НЗОК ще задължи лекарите да изписват по-евтини лекарства