Недялко Йорданов: Искам да стисна ръката на Григор

Часове след, като Григор Димитров постигна победа над Давид Гофен във финалния за годината турнир на АТР в Лондон и се изкачи на трето място в световната ранглиста, Недялко Йорданов изля емоцията си в стихотворение, посветено на българския тенисист.

"То е част от една поредица от стихотворения, които от един месец всяка сутрин пиша и ги публикувам във "Фейсбук". То е римейк на "Момчето, което говори с морето". За мен беше голямо вълнение. Аз съм тенисист от 40 години може би. Но не само тези, които играят тенис, за първи път от много години, от световното първенство по футбол през 94-та година, се получи такава общонародна радост. Милиони хора гледаха мача на Григор. Аз се помъчих да си напиша своето вълнение и си публикувах стихотворението във "Фейсбук", без да очаквам такъв ефект. Оказа се, че стотици хиляди хора са се вълнували по същия начин", разказа в студиото на "Тази събота" поетът.

Той беше приятно изненадан от вълнението, което написаното от него предизвиква и в малките съграждани на Гришо от Хасково, тръгнали по неговите стъпки към върха в световния тенис. Преди всяка тренировка малчуганите четат стихотворението и дори искат да го изучават в училище.

"Хубаво е, че най-малкото поколение също може да изпитва чисти чувства. Там ние надеждата, защото много се омърсихме вече. Не искам да обиждам българите, но понеже времето ни поднесе токова разочарования през годините, тук при Григор нещата са много по-различни. Става въпрос за нещо от национален мащаб и това още не могат да го проумеят някои хора - да си трети в света в най-популярния спорт в света е страхотно", заяви Йорданов.

МОМЧЕТО, КОЕТО…

Момчето, което ни грабна сърцето…
Как рухна на корта… Момчето което…

Ах, как ни докара в жестокия мач
до ужас… до радост… до гордост… до плач…

Момчето, което през сълзи ни гледа…
Което изстрада свойта победа.

Не само за себе си… За Татко и Мама…
Не само за свойта одумвана Дама…

Не само за тези, които в чужбина…
все още милеят за свойта родина.

Макар и далече… Прокудени… Пак
развяват щастливи родния флаг.

Не само за тях… В съдбоносния час…
За всичките нас… За всичките нас.

Макар и отчаяни… Тъжни… И бедни…
Макар във Европа до днеска последни…

Момчето, което ни вля малко сила…
Българийо свята… Българийо мила.

Момчето, което любов заслужава
Момчето, което ще пада… ще става…

Но здраво да стъпва на двата си крака,
защото кой знае какво ли го чака…