Кирил Аспарухов на 70

Ели Маринова

При всички положения го познавате. Дори и да не е лично. Забързан, неуморен, с емблематичната си бяла брада и очила, облечен в живи цветове. Кирил Аспарухов. Върви с жилото си напред. Скорпионското имам предвид. Склонен да повиши тон и да разбута тълпата с лакти, за да стигне пръв до поредната среща със звезда за интервю. Пробивен, мултифункционален, провокативен. Мисля, че бих се обзаложила, че носи под мишница още 9 живота – като котките. Един от най-работливите хора, които съм срещала в живота си. Обича да го обичат. И да му се радват. По-интересното е, че има на какво да му се радват. Даровито перо и гладко екранно присъствие, бодливи провокации за събеседниците му. Нашият колега завърта 70-а обиколка около слънцето и от сърце се радва, че е имал шанс да стигне дотук. Хващам го между две интервюта в телевизията, за да си поговорим.

- 70 години никак не са малко. Имаш ли усещане, че Нещото вътре в теб е на 70? Колко са 70?

- Нито са малко, нито са много. Въпрос на гледна точка. За много неща съм закъснял. За други – подранил. ЕГН-то издава 70 години, но сърцето, желанията, намеренията ми... Хм, на около 30-годишен левент.

- Откъде този хъс и енергия? Нямаш ли усещането за „издишване“ понякога? В днешно време и 20-годишните се разхождат „издишали“ по улиците често…

- Умея да осмислям всичко, което върша. И да не съжалявам след това, че съм го направил. Почивам  в движение. А почти всичките си “проекти” и начинания сънувам. При това цветно. Реша ли нещо да направя, правя го. Не случайно девизът на зодията ми е “Аз желая!”.

- Какво ще правят Кирил Аспарухов и приятели на 9 ноември?

- В един пъстър концерт се включиха мои приятели певци и танцьори от всички възможни жанрове. И това не е случайно. Дори вече има “огорчени”, че не мога да ги включа в концерта. А никога не съм допускал, че житейски и творчески ще се впусна в толкова много културни ниши на Варна. Ще представя 20-ата си поетична книга “Житейски глътки”, за да може благодарствено да отпием и от двете страни.

- Кое те зарежда повече – поезията или журналистиката?

- Това е едно естествено преливане. Естествено допълване. Максималистично изгаряне.

- Най-запомнящото се интервю след всичките стотици досега?

- Това със Силви Вартан тази година няма да забравя, защото беше едно дълго влюбване и пътуване към тази звезда на френската култура. Белязан от нейните песни, неповторимия музикален филм “Търсете идола”, в който тя пее “Тази вечер аз съм хубава”, и то в зала “Олимпия”, разминаване при първото ми гостуване в Париж. С дявола ортак станах, но успях да я интервюирам за рубриката ми “Минути за култура”. А два месеца по-късно реализирах и другата си френска мечта – да гледам балет в Гранд опера – Париж, и да слушам песните на живо на Патрик Фиори в зала “Олимпия”.

- Защо според теб хората на около 60 бързат да се пенсионират, за да си останат у дома?

- При всеки е индивидуално. Аз не мога да си представя, че няма да ходя на работа. Че няма да бъда полезен още и още. Но когато се усетя, че тежа на близките, на околните, че съм излишен (а много хора умеят да те превръщат в празно пространство), има една красива лунна пътека, в която поетичната ми душа ще се слее спонтанно.

- С какво не можа да се примириш?

- С тюфлеците във всекидневието ми. С тези, които имат претенции без покритие. С чиновниците, които си гледат само закона и часовника. С неблагодарниците. С дребните приятелски предателства, които станаха всекидневие...

- Какво е любовта в сърцето и живота ти?

- Късно проумях, че всичко в този живот е възможно САМО С ЛЮБОВТА. А тя е навсякъде, стига да имаш сетива за нея.

- Пожелай си нещо, за да се включим и ние енергийно!

- Ако всеки е проумял, че е извор, който трябва да прелее в река, да го стори без закъснение!

Здрав да си, приятелю Кирил Аспарухов! Човек загива, когато спре да се смее и да върши глупости. Да не си посмял да спираш! Лети, пиши, минавай през живота с финес и мъдрост! И да пийнем по чаша винце след още 70 години! Честит юбилей!

Стоянка Мутафова се оттегля временно от сцената