На днешната дата излиза първото издание на „Дон Кихот”

На днешния ден през далечната 1605 г. излиза първото издание на романа „Дон Кихот”. Автор на двата тома „Дон Кихот де ла Манча” е испанският писател Мигел де Сервантес. Първият том е публикуван през 1605 г., а вторият - през 1615 г.
Според бележка на самия Сервантес в пролога на „Дон Кихот”, идеята за книгата му идва в затвора в Аргамасия де Алба в Ла Манча - история за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. Намерението му е да изобрази действителния живот и поведение, изразявайки се с ясен език.
През 1605 г. първата част от романа е издадена под заглавие „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча”. Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването й в Мадрид излизат и три пиратски издания. Въпреки това този успех слага край на периода на крайна бедност в живота на автора и, макар че не забогатява, той получава международно признание. През 1606 г. той се установява в Мадрид, където остава до края на живота си.
Историята на дон Кихот разказва за приключенията на испанския идалго дон Кихот и неговия оръженосец - Санчо Панса. Алонсо Кехана е един обикновен благородник, вманиачен в четенето на рицарски истории и книги. Неговите приятели и роднини го вземат за луд, когато ненадейно главният герой променя името си на дон Кихот и се самопровъзгласява за рицар.
Дон Кихот поема на път из земите на тогавашна Испания, яхнал своята кранта - коня Росинант, за да изобличава злото и да защитава бедните и нещастните от неправдите.
Дон Кихот е видимо луд за останалите хора. Той вижда кръчмите като омагьосани замъци, а техните сервитьорки - като прекрасни принцеси. Във вятърните мелници му се привиждат образи на тиранични великани, изпратени от злите сили. Въобразява си, че съседското момиче - обикновена селянка, е девствена принцеса Дулсинея, на която той е обрекъл сърцето си във вечна любов. Санчо Панса вижда, че господарят му е малко луд, но се придържа към илюзията, надявайки се да спечели богатства.
През 1613 г. Мигел де Сервантес издава „Поучителни новели”, сборник от 12 новели, някои от които са писани значително по-рано, пише darik. Предговорът е известен с единствения словесен портрет, който Сервантес прави на себе си, а също и със заявлението му, че е първият автор на новели на испански език.
Една от новелите - „Лиценциатът Видриера”, е близка по замисъл до „Дон Кихот”. През 1614 г. Сервантес публикува своята най-амбициозна поетична творба, освен множеството пиеси - „Пътуване до Парнас”, алегория, представляваща еднообразен преглед на съвременните на автора поети. Самият автор осъзнава, че му липсва поетичен талант.
Популярността на „Дон Кихот” предизвиква издаването през 1614 г. на неоторизирано продължение от неизвестен автор, използващ псевдонима Алонсо Фернандес де Авеянеда. Още предходната година в предговора на „Поучителни новели” Сервантес обещава да напише продължение на романа и сега се заема с тази задача, като през 1615 г. е публикувана втората част на „Дон Кихот”.
През същата година излиза и „Осем нови комедии и интермедии”, а дни преди смъртта си Сервантес завършва приключенския роман „Персил и Сигисмунда”, който е издаден посмъртно през 1617 г.
Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската литература. Любопитен факт е, че за 400-та годишнина от появата на книгата през 2005 г., испанското правителство пусна в обръщение монета от 2 евро, на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и копие.