Стрелите на Бербенков пронизват равнодушието

За ония, които обичат писаното слово, появата на нова книга на Георги Бербенков не е изненада. Този човек пише и няма спиране. Да се чудиш коя е тази муза до него, която го вдъхновява. Той си знае. И тя си го знае. А че Бербенков е от авторите, които обичат кратката форма, всички са наясно. Макар да пише и проза, той си остава най-силен именно в кратката фраза. Афоризмите са стихията му. Няма област от живота, в която Бербенков да не се е прицелил. И да не е пуснал хумористично-сатиричните си и понякога тъжни стрелички. Стрели, които са в състояние да разбудят и най-равнодушния. Факт е, че мислите му – уж съвсем обикновени, понякога са смешни, понякога тъжни, но и в двата случая те карат да се замислиш. Как не си забелязал досега толкова очевидни неща?
В корицата на новата му книга „Сатирични стрели“ е вписано „За тъщата“, „За шефа“, „За кучето на съседа“. А вътре е истинска шарения – изречения за приятелството, за любовта, за изневярата, за жената, за мъжа, за любовницата, за доброто, за злото, за фалша, за политиците, за смисъла и безсмислието, за глупостта и безхаберието, за мъдростта, за какво ли не още. „Искаш ли някоя жена да те забележи, не й обръщай внимание“, отсича Бербенков и продължава: „В сърцето му имаше място само за няколко жени“; „Не повтаряше лъжите. Измисляше нови“; „Мразеше доносниците, които не казват цялата истина“; „Вървя, значи живея“.
И понеже има чувство за самооценка и не се притеснява да говори за себе си, Бербенков казва: „Ако си купиш моя книга и не я харесаш, открий ме, за да ти върна парите“. Сигурно е, че Бербенков няма да връща пари. Книгата му не е от ония, които се четат отначало до края. Можеш да я започнеш откъдето си щеш, може и от края да разгърнеш. Просто всеки ден може да си я отваряш на случайна страница и да прочиташ по един афоризъм. Помага. Особено във времето, в което живеем.
Юлиян Янков