Митове и факти 142 години след обесването на Апостола

Васил Левски – Апостола на българската свобода. За него се знае почти всичко. Най-големият българин, най-големият патриот, най-успешният политик, реализирал идеала на поколения българи за свободна родина. Каквото и да кажем за Левски, винаги ще бъде малко.

Още се водят научни спорове кога точно е обесен Апостола. Някои твърдят, че е на 19 февруари, други учени са категорични, че е ден по-рано. Това едва ли е от такава важност, защото преди всичко е добре да се помни делото на Левски. 

Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от разкрития на османската полиция. Десетилетия след Освобождението от османско иго се спори за името на предполагаемия предател, дали е свещеноиконом Кръстю Никифоров, съучредител на комитета в Ловеч, или Марин Поплуканов - председател на комитета.

През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно свещеноиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно предателство няма. 

Ловешката полиция спира по Коледа християнин, който твърди, че отива да нагледа лозето си. Турците се усъмняват, тъй като на такъв светъл празник няма християнин, който да работи.

За всеки случай задържат човека и го откарват във Велико Търново. Там е установена неговата самоличност. 

Васил Левски е предаден на Софийската извънредна следствена комисия. Изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за промяна на живота в Османската империя. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Високата порта да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Османската империя и вреди на авторитета й? пред Европа.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари 1872 г. и е потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. 

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. 
Днес мястото, където е обесен Васил Левски, се намира в центъра на столицата, където е издигнат паметникът му.

В последните си мигове Апостола се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов. В изповедта си той казва: "Каквото съм правил, в полза народу е". И помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий. 

„Щом свещеникът се оттегли, пашата заповяда да окачат иляма на гърдите на Левски. Тая смъртна присъда биде тутакси прочетена от пашовия главен кятипин. Героя стоеше бодърствен посред мегдана, приблизително там, дето величествено се издига паметника му. Тука по заповед на Мазхар паша свалиха оковите от нозете на Левски и Хасан чауш го поведе 20 разкрачи наляво в търнака, дето стърчеше бесилницата. Окото на Левски не трепна. 

След това се изкомандува закачването на Левски на бесилото от двама цигани, които с присмех люшнаха героя да продължи бабаитлъка си...

Привечер Мазхар паша заповяда да снемат тялото на Левски и да го заровят там, при бесилката, след като се извърши опелото му по християнски обряд.“

Това са спомените на Михаил Буботинов, публикувани в знаменитата книга на Николай Хайтов „Последните мигове и гробът на Васил Левски“.

Апостола на свободата загива във физическия смисъл на думата, но духът му продължава да бъде жив и до днес. Въпреки ранната си смърт обаче Левски успява да постигне основната си цел – свободна България.
Мнозина се питат  дали ако Левски бе доживял Освобождението, щеше да е доволен от постигнатото? В историята, разбира се, няма „ако“, но все пак въпреки всички трудности, въпреки неприятните моменти, България постига своята свобода и политическа независимост.

А оттук насетне е вече работа на народа да си подреди къщичката. Как ще го направи? Ще го постигне ли? Кога? Все въпроси, в които не бива да намесваме името на Апостола.

И като стана дума за спорове, те не са никак малко и покрай последните мигове на великия българин. Според Стоян Заимов Левски казал преди смъртта си: „За едно нещо, дядо попе, ще Ви помоля, който ви пита за Дякона Левски, кажете му, че той, Дякона, за българската свобода загина“. Николай Хайтов смята, че казаното не е в стила на Апостола, тъй като не е имал навика да си служи с двойни и тройни повторения. Това се неприсъщи за Левски реторически похвати.

Според друг свидетел, Дамян Богоев, Апостола се провикнал, че бил първият, но след него са хиляди. Във „Вестник на вестниците“ се появява дори информация, че Левски извикал на палача си: „Приготви се, идва овен, да го заколиш“.

Славко Войнички пък твърди, че Васил Левски казал, преди да бъде обесен: „Братя българи, аз си отивам, ама и турците си отиват“. Тези „данни“ са прекалено показни, за да бъдат приписани на Левски, казва приживе Николай Хайтов. Според него най-вероятно е Левски да е казал пред поп Тодор: „Сичко, каквото съм сторил, сторих го за отечеството“. 

„Едно е положително: Левски е на първо място сред ония, за които може да се вярва, че в последните си мигове са плакали не за себе си, а за поробеното си отечество“, пише Николай Хайтов в книгата си за Апостола.
Няма нужда да принизяваме Левски, както го правят днес някои измислени писатели и социолози, сравнявайки го с обикновен „конекрадец“. Няма и смисъл Апостола да става недостижима икона, която да ни гледа от амвона и да се сещаме за нея по празниците.

Ако искаме да почетем Апостола, достатъчно е да следваме делото му!