100 години от рождението на голямата поетеса Леда Милева

На 5 февруари се навършват 100 години от рождението на голямата българска детска писателка Леда Милева, дъщерята на Гео Милев, съобщава iwoman.bg.

По този повод Столична библиотека заедно с ДА "Архиви", Българският П.Е.Н. център, Съюзът на българските писатели, Международната фондация "Гео Милев" и издателство "Захарий Стоянов" организират паметна вечер, посветена на стогодишнината на Леда Милева, която ще се проведе в Американския център на библиотеката. Свои спомени за голямата поетеса ще разкажат Георги Константинов, Здравка Евтимова, Иван Гранитски, Бойко Ламбовски, проф. Михаил Неделчев и родственици на Леда Милева.

Блестящ преводач, ерудиран публицист, дългогодишен председател на Съюза на преводачите в България и на Българския П.Е.Н. център, постоянен представител на България в ЮНЕСКO (1972-1978), генерален директор на БНТ (1966-1970), Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. С нейните детски стихове са отраснали не едно поколение българи.

Ето няколко прекрасни цитата на Леда Милева, автор на обичаното стихотворение "Зайченцето бяло".

"Първото ми стихче е вдъхновено от идването на първия сняг. Много често това, което ме вдъхновява, е красотата в природата, в отношенията между хората, в хубавата детска усмивка и така нататък. Най-хубавото нещо в живота е да обичаме красотата."

"Иска ми се стихотворенията, които пиша, да направят децата мъничко по-умни, по-честни, по-добри. Да им дават сили за борба срещу грозното, за да побеждава красотата… Научете децата от малки да запомнят, че не е толкова важно колко книги са прочели, а какво са научили от тях."

"С културата си все още има защо да се гордеем, но дано сме достатъчно умни, та да се развиваме самобитно, а не да копираме всичко чуждо."

"Всичко, дето беше грозно, сиво, стана слънчево, красиво."

"Да твориш за деца, значи да бъдеш близо до самата зора на живота, близо до смеха и радостта. Да твориш за деца, значи да чувстваш топлината на детското сърце, винаги отзивчиво към съдбата на другите и чувствително към красотата в живота."

"...Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството... И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература."

"Идеалът на земното щастие е пълноценният живот, осмислен от грижи за децата и семейството, от чувството за изпълнен обществен дълг."