Музикаутор настоява една трета от музиката в медиите да е българска

Организацията за управление на авторски права "Музикаутор" предлага законодателни промени с цел насърчаване популяризирането на българската музика чрез въвеждането на квота в медиите.Предложението е базирано на проучване на “Алфа Рисърч”, проведено по заявка на Музикатор, което показва, че хората у нас искат шест от десет музикални произведения в ефира да са български.Предложението е обсъдено с министъра на културата Боил Банов на 10 февруари, когато са дискутирани възможностите в тази посока.Проучването, проведено през септември 2019 г. и включващо 1099 интервюта с хора над 15-годишна възраст, показва още, че цели 72% от респондентите биха желали в медиите у нас да звучат повече песни на български език. 42 на сто твърдят, че най-много обичат да слушат българска музика, а под 10 на сто - предпочитат чуждестранна.

Същевременно радиото продължава да е най-използваният приемник за слушане на музика и 70% от българите твърдят, че го ползват. 37 на сто пък посочват, че той е основният им източник на музика. На второ място е телевизията, а на трето - телефонът.Данните показват още, че медиите са каналът, от който хората научават за български музиканти и техните нови произведения (над 62%), следвани от приятели и познати (19%), общности в социалните мрежи (16%). Съвсем малък едноцифрен е делът на онези, които научават за българска музика от посещения на клубни концерти.

Натежава и фактът, че се наблюдава спад на българската музика в ефира на родните радиостанции. Ако през 2015 г. делът ѝ е бил 26,6%, то през 2018 г. е спаднал под 22%.“Ако разгледаме само частните радиостанции, картината е още по-песимистична - българската музика е твърдо под 20%”, коментира председателят на Управителния съвет на Музикаутор Ясен Козев.От организацията посочват, че редица европейски страни вече имат подобни квоти.

“12 държави, които ние проучихме, са въвели квоти, които включват между 15 и 43% национална музика в ефира на медиите между. Обществените нагласи в България са за над 60%”, коментира изпълнителният директор на Музикаутор Иван Димитров. Тези държави са: Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Нидерландия и Украйна. На този етап няма единна практика по отношение на квотите в Европейския съюз. но по думите на Иван Димитров в Македония например, има 50% квота за македонска музика, а Полша е успяла да постигне и регулация и на онлайн медиите.

Съгласно предложението на Музикаутор за телевизиите е предвиден по-специален режим, изключващ филмите, спортните събития и рекламите, тъй като често това са външни продукции, които се купуват или получават готови. По думите на Иван Димитров органът, който би могъл да следи спазването на подобно условие, е Съветът за електронни медии (СЕМ), който и в момента извършва непрестанен мониторинг на съдържанието в ефира.

“Предпочитаме предвиждането на санкции да бъде обсъдено в рамките на Парламента, за да има баланс и да бъде отчетена практиката на СЕМ в такива случаи”, коментира Димитров. “Това не е водещото за нас. Искаме да изведем обществения интерес като ключов, който настоява за това да има повече българска музика”.От Музикаутор допълниха, че са готови с предложение за промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), което ще бъде депозирано днес в Народното събрание. Когато става дума за българска музика в ефира, искането е тя да звучи между 6 ч. и 22 ч., поне един от авторите ѝ да е български гражданин и поне половината от българската музика с текст да е с текст на български език. Кампанията вече набира популярност. Онлайн петиция успя да събере близо 1000 подписа в подкрепа на идеята за въвеждане на квота за българска музика в медиите.

investor.bg

Млади варненски вестникарчета с 1-ва годишнина от изданието им