Представят ретроспективна изложба на Георги Йорданов във Варна

Ретроспективната изложба на Георги Йорданов „Търсач на истини“ ще бъде открита в Градската художествена галерия „Борис Георгив“ във Варна от 18.00 ч. на 2 март, съобщиха от галерията.

Творчеството на уважавания варненски артист, който навърши 60 години, ще представи изкуствоведът Румен Серафимов, куратор на изложбата.

Изложбата включва знакови работи от различни периоди в творчеството на Георги Йорданов.

Носител на национални и международни награди, както и на награда „Варна“, той има свое специално място в артистичната палитра на морския град с аурата си на художник, който черпи вдъхновение в граничното поле между романтизъм, мечтателност и наивизъм. За този проект Георги Йорданов издирва свои творби, с които се е разделил отдавна, за да може да ги покаже пред ценителите в ретроспектива под мотото „Търсач на истини“.

„Странно е усещането ми за тази изложба – признава Георги Йорданов. – Не е като да покажеш новите картини, които си рисувал наскоро. – Всичко в изложбата е правено отдавна и всяка една картина ми връща някакъв спомен. Например тази, която нарекох навремето „Рожден ден“. Аз не вярвах, че ще я намеря в България и много се радвам, че можах да я включа в този проект. В нея са изобразени няколко деца около маса. А историята е такава – когато бях малък, живеехме срещу гробищата и ходех всеки ден там, гледах гробовете на моите прадядо и прабаба, на други роднини, които никога не бях виждал живи или поне нямах спомен за тях. А така все едно ги познавах. И в един момент прозрях, че всички те – моите мили покойници, някога са били на 5 години. Така реших да ги събера около една маса – тях, някогашните деца.“

Изложбата представя изкуствоведът Румен Серафимов, куратор на проекта:

Георги Йорданов започва пътешествието си в романтичната наивистична живопис в средата на 80-те години на ХХ век ‒ един много силен и плодотворен период в най-новото българско изкуство. Но той не се включва в доминиращия тогава експресионистичен маниер на изразяване, нито в абстрактната, информалната или концептуалната образност. Намира своето персонално и най-точно изобразяване на чистотата и сантименталността, на детското и поетичното, на приказното и фантазното, на фината ирония и културния еротизъм, на копнежа си за искреност и тъгата си от опустошената човечност ‒ всичко това, което живее в необикновената му душевна природа. С времето става един от много малкото стилни наивисти в българската живопис, чието творчество днес, когато е навършил 60 години, е изключително впечатляващо и високоестетично.

Вглъбените в някакъв свой вътрешен живот фигури на мъже и жени, на деца и семейства, на животни и предмети, обитават имагинерна, метафизична реалност, в която са застинали в миг на почти ритуално откровение, в състояние на странно психо-физическо разголване. Безкрайно изразителните и обичани от художника образи на овце, кучета, котки и птици са погледнали с очовечени и одухотворени изражения и сякаш са по-добрата, невинна и хуманна част на обществото. Детските му образи имат лица и състояния на възрастни. Събраните около отрупаната с чаши и бутилки трапеза приятели всъщност са отчуждени един от друг. Дори в семействата или в прегърнатите двойки, между мъжа и жената често витае емоционална пустота и осезаема неудовлетвореност. Георги Йорданов постига по неподражаем начин тази особена и умна метаморфоза и антиномия между изобразената ситуация, между сцената с "театралните актьори" и тяхното истинско психологическо състояние. В на пръв поглед милите и романтични срещи между приятели, семейства и влюбени, се долавя тъга, отчуждение и самота. Художникът е чувствителен към странностите и абсурдите на днешния свят и ги изразява ‒ с удивително въображение, с доброжелателна усмивка и изящна ирония, но и с благородна тъга. Сякаш споделя чрез картините си, че невинността и нравствената чистота са вече много редки и поради това много ценни феномени в съвременното общество и отношения. В изкуството му има постоянно завръщане към детството като спасително бягство от хаоса на реалния живот ‒ затова се явява безкрайно високият звездоброец, загледан в небето, или хората с криле на пеперуди, копнеещи да полетят, или русалката, приседнала до самотен мъж, или портрети и автопортрети върху люлеещо се дървено конче.

В изразителната и плътна атмосфера на творбите му се долавя нещо от сантименталната нега и естетската съзерцателност на  "красивата епоха", към което се прибавят умерени сюрреални и неоромантични тонове. Ясните и подредени композиции понякога са тихи в цвят, почти ахроматични като стара фотография, а другаде са звучни и полихромни като детска приказка.

Живописта на Георги Йорданов безусловно е влязла сред високите постижения на съвременното българско изкуство. Тя е способна да предизвика топло и радостно чувство, възхищение от внимателното и оригинално композиране и живописно моделиране на фигури, детайли и пространство, но и да събуди сериозен размисъл за състоянието и съдбата на човешкия ни душевен свят. 

Страстен романтик и мечтател, зрял мъж, ревниво пазещ детската искреност и възторженост, спокоен и мъдър бохем, поетичен съзерцател на материалната и духовната природа, Георги Йорданов продължава пътешествието в себе си и в картините си.

Изложбата "Търсач на истини" е подкрепена от Национален фонд "Култура". Ще остане експонирана до 22 март 2021.