IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
Варна 20°
Култура
16:15 | 8 май 2021
Обновен: 08:23 | 20 юни 2021

Напусна ни сатиритикът Велико Огнев

Непоправим оптимист, той беше от онези, на които вярата в доброто не пречеше да се бори срещу всички прояви на уродливото в нашия живот

По материала работи: Ставри Таргов
Напусна ни сатиритикът Велико Огнев

Напусна ни сатиритикът Велико Огнев. Отиде си от този свят така внезапно, както се диша. Тръгна си с недоизказано поредно остроумие, с прекъсната  поредна крилата мисъл, с поредна загатната идея, обещаваща да порасне, но останала все така малка.

Замина си, без да каже „Сбогом!“, без да се извини за непредвиденото си отсъствие. Формално - собственик на сервиз за поправка на електроуреди. Реално – автор на афоризми до мозъка на костите. Афористик по призвание.

Литератор без болнаво творческо его, грижещ се за семейството сиq без оправдания заради вечните български икономически кризи, без вайкане, без мрънкане, без гузни свеждания на очи, а с усмивка и добродушно-мъдро намигване към своите близки и приятели.

Непоправим оптимист, Велико Огнев беше от онези, на които вярата в доброто не пречеше да се бори срещу всички прояви на уродливото в нашия живот. Огнев притежаваше дарбата да открие скритата комична душа на случайно изтървано изречение,  да извлече скъпоценния камък от бисерната мида на  случаен жест, от разговор на чашка с приятели, от внезапно изплувала отломка в морето на спомените.

Всеки ден  на неговия велосипед, превърнат в смешен хибрид между колело и автомобил, на мястото на регистрационите номера, имаше табелка с изписан пореден афоризъм. Някои вестници включват  на видно място под титула на своите издания своите „мисъл на броя“. Огнев си имаше всеки ден своя „афоризъм на деня“,  възбуждаш  усмивка и размисъл от задната капла на колелото му.

За домакините, чиято повредена пералня очакваше сръчните ръце на амбулантния майстор с чувство за хумор, този двуколесен „корпус за бързо реагиране“ беше символ на спасение. С това знаменито колело, което е годно да бъде изложено в  някакъв хипотетичен „Музей на хумора и сатирата“,  майсторът на перални и мисли-открития достигаше  до дома на всеки свой клиент.

И там, сред разхвърляните резервни части и инструменти, някак свенливо се спотайваше неговата единствена издадена книга „Афоризмът  е голям, когато е малък“.

За да навлезе в света на поредния клиент, превърне го в свой почитател и украси чувството му на благодарност както заради извършената поправка, така и заради получената книга с автограф.

Огнев имаше рядкото качество да се учи от всеки неволен проблясък на оригиналност в ежедневието си. Когато френският писател Емил Зола решава да смае света със зашеметяваща поредица от романи, той потъва в море от книги, за да свери часовника си със световните майстори на словото и  за да почерпи информация за своите романи.

Всеизвестен факт е, че Жул Верн не е посещавал местата, които описва, а е обезпечавал  фактологично творбите си посредством  многобройни чисто литературни източници. Българският автор на исторически романи Антон Дончев многократно е споделял, че се е налагало да изчете хиляда страници , за да е сигурен, че историческата рамка на романа “Време разделно“ е предадена достоверно.

В отличие от всички тях афористикът от Силистра черпеше материала за своите  шеговити обобщения от живия извор на самия живот и  в този смисъл е по-близък  по светоусещане до Йордан Йовков, Емилиян Станев и  хумориста Петър Незнакомов, отколкото  до гореупоменатите колоси с безспорен принос.“Не заменяй краткия път на разбирателството с дългия път на обидите!“- предупреждаваше  авторът приживе и с това даваше  заявка за безкрайното си човеколюбие , гарнирано обилно с чувство за справедливост.

Огнев сърфираше умело и в дълбините на човешката психо-физиология: „Паметта е като сейфа – пази най-ценното, дори и ключа му“.Липсата на памет у поданици и управляващи, довела до тъжната констатация, според която „Историята учи, че никой не се учи от историята“ беше намерило своеобразно  оптимистчно продължение в мъдрото назидание на великоогневото прозрение „Не забравяй вчерашния ден – той не е история, а урок!“
Първата ми среща със сатирика се случи в далечната 2015 година, когато като председател  на жури на конкурса „Голямата книга на малкия град“ имах удоволствието да му връча награда за  неговите афоризми. По-късно, когато гостувах в дома му в Силистра, видях грамотата на отличието, окачена на стената. Рамкирана като картина, тя  живееше своя втори живот в хола му и напомняше на всички гости, че техният домакин не е случаен човек.

Стана ми драго, че моят нов приятел беше оценил така високо отличието си в конкурсаи че той беше оставил дълбока следа в съзнанието му. Последваха множество гостувания, всяко от които беше своеобразен моноспектакъл с участието на публиката, а единственият зрител  в мое лице нямаше нищо против да остане само зрител до самия край на представлението, за да не секне удоволствието от дар-словото на събеседника му.
 

Почивай в мир, приятелю! Ти, който имаше основната заслуга за приобщаване на силистренските творци към ценностите на Конфедерация на българските писатели и който беше слял в едно любовта към техниката, любовта към сатирата и любовта към хората.

Ти, който не скриваше любовта си към славянството, към България, към Русия! Ти, който имаше сили да бъдеш различен, дори без да осъзнаваш, че това е основната  характеристика на истинския творец, орисан да остане в паметта на поколенията!

А ние, които по ирония на съдбата те надживяхме, нека  се опитаме да съхраним завещаното от теб и да дадем зелена светлина на творбите, чието публикуване остана само в мечтите ти!

Станислав МАРАШКИ

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Велико ОГНЕВ ·

АФОРИЗМИ

Образованието не дава това, което природата е пропуснала …

За жената, решила да осъществи замисъла си, няма армия, която да я спре.

В успехите ни Бог е с нас, в беда ли сме – крие се. …

Мускулите на умния са в ума му, умът на умния е в мускулите му.

Инатести хора няма, има глупави …

Селото създава личности, но не може да ги задържи.

Има освободители, освободени няма …

Не се кълнете в Хипократ и Темида – те са достойни.

На англоезичник се вярва, само ако е мъртвец.

Коментари

Новини Варна