Курортът „Св. Св. Константин и Елена“ се превърна в сцена за изкуство

Активният туристически сезон още не е започнал, но в курорта „Св. Св. Константин и Елена“ вече ври и кипи. От няколко дни най-старият и най-красив наш морски курорт е превърнат в същинска сцена за изкуство. Тук до 21 май продължава Първият национален пленер за скулптура „Докосване до природата“, организиран от фондация „Св. Св. Константин и Елена“ с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ на община Варна, „Св. Св. Константин и Елена холдинг“ АД и ЗАД „Армеец“. За значимостта на арт изявата говори фактът, че последната изложба на скулптури на открито във Варна е била през вече далечната 1983 г.
На мястото, където преди години бе ресторант „Черноморец“, с пряк изглед към красивата морска шир, днес е откритото ателие на скулпторите. Десетима наши автори с 9 авторски проекта дават воля на творческото си въображение и ваят от русенски камък произведения на изкуството. Творбите ще останат тук и ще красят парковото пространство на курорта. Всеки, който иска да се докосне авансово до изкуството, може да мине през работната площадка. Авторите са открити хора, не отказват сладка приказка с никого, важното е работата да спори, защото макар повечето проекти да са в напреднала фаза, има още доста за доизкусуряване. Творците са единодушни, че пленерът е много добра проява, а организацията е на ниво. И естествено си пожелават този форум да се превърне в традиция за морската столица. Условията за това са налице – красивият курорт „Св. Св. Константин и Елена“ е отлично място за създаване на изкуство, „Св. Св. константин и Елена холдинг“ АД и едноименната фондация заедно със ЗАД „Армеец“ застават финансово зад проявата, която се подкрепя и от дирекция „Култура“ на общината. Неслучайно Елена Косева, директор на пленера и управител на фондация „Св. Св. Константин и Елена“, споделя, че идеята на организаторите е пленерът да стане традиционен за града ни. Хубавото е, казва г-жа Косева, че на форума си дават среща творци от различни поколения. Казват го и авторите. За радост те случиха на добро време, без дъждове, но пък жаркото слънце пари и ги кара понякога да дебнат облачетата по небето, че да поработят по-здраво с длетото.
Напред с работата е колоритният скулптор Симо Борисов, който казва, че ако иска, може да завърши проекта си „Русалка“ още утре.
„Не бързам, защото ми доставя удоволствие да работя нещата по-бавно. Хубавото е, че това, което правим, ще бъде на място, където хората ще го виждат. Много отдавна съм работил с този камък, той е от меките варовици. Ако това е предимство, има и някои недостатъци – прекалено меката форма е по-крехка, ако искаш да влезеш в по-фин детайл. Но пък остава във времето, стига да няма вандалщина. Ще надживее много хора“, споделя Симо.
Той разказва, че още римляните са използвали този камък. Плевенският край, откъдето е Симо, пази такива артефакти. Русенският камък получава една специфична патина, като коричка, която запечатва и няма проникване на атмосферата, предпазва от корозия. „Пленерът е чудесен. Колективът е идеален. Има много големи възрастови граници – от студентите до 60-годишните като мен и дори по-възрастни. Хубаво е, че си споделяме, говорим си. Нещата откъм организация са перфектни. Настаняването, цялостното обгрижване, всичко е на ниво“, откровеничи Симо Борисов.
Доста напреднали в работата си са и младите варненски автори Венци Марков и Христина Иванова, които като тандем ваят проекта „Фосил“. В първия ден на пленера те все още бяха заобиколили едни огромен къс камък, а днес под сръчните им ръце каменният къс вече има форми.
„Отхвърлихме доста работа, вече започва да се вижда по-завършеният вид на проекта. Още 3 - 4 дни и сме готови. Изчистваме, където има нужда, но като цяло краят се вижда вече. В процеса на работа изникват и някои други неща, по-различни от първоначалния проект, но това зависи и от материала. Все пак проектът е примерен“, споделя Венци. Христина признава, че от сутринта са на „обекта“, почиват малко по обед и тогава, когато слънцето напече безмилостно. „За първи път работим с този материал. Мога да кажа, че ние свикнахме с него и той свикна с нас. Вече се появяват формите, както ги искахме“, включва се и Христина.
„Докосващи се“ е проектът, по който работи Иван Стоянов от София. „Към финала съм. Ще работя до края на определеното време, но напреднах доста вече. Идеята за проекта се роди от докосването в природата. Водата като най-чувствителният индикатор за промяната в природата ме наведе на тази мисъл. Хубаво е, че се провежда този пленер, това е шанс за творците да се изявят. Дай Боже да стане традиция...“, пожелава Иван в кратката минута отдих. И пак подхваща длетото...
Юлиян Атанасов
Снимки Пламен Гутинов