„Феникс“ полита на крилете на любовта

Новата постановка е по разкази на Елин Пелин, предпремиерата ще се играе утре от 18,30 ч. в Младежкия дом

Свилен Стоянов разкрива тайните на актьорското майсторство пред талантите от трупата. Снимка Пламен Гутинов

Свилен Стоянов разкрива тайните на актьорското майсторство пред талантите от трупата. Снимка Пламен Гутинов

Има нещо вълнуващо и много истинско, когато театрална формация „Феникс“ обяви поредната си премиера. Само за няколко години младите момчета и момичета и техният творчески ръководител – актьорът Свилен Стоянов, си извоюваха място в културния живот на Варна. Направиха го във време, в което инфлацията на духовните ценности продължава да плаши, в едно общество, което въпреки видимите и безспорни плюсове на новото продължава отвреме навреме да се лута в лабиринта на прехода и да търси своята пирамида – на нравственост, на морал, на естетика. Тези млади хора успяха с няколко години зад гърба си да превърнат изкуството, наречено Театър, в много важна частица от своята съдба – сложена по различен начин и оплетена в различни житейски ситуации, някои от които нелеки. За тези няколко години младите хора като че ли намериха себе си.

 

Актьорът Свилен Стоянов първо открехна леко, а после отвори широко вратата пред тях, която води в света на литературата. Шест поредни постановки трупата се среща и работи с утвърдени и интересни литературни имена. Успява да извади от всеки автор общочовешкото, най-значимото, онова, което докосва и днешния ден. Сега на дневен ред е седмата пиеса, която екипът готви от началото на годината. Утре от 18,30 ч. в Младежкия дом е предпремиерата на „Любов“ по разкази на Елин Пелин. Режисьорът Свилен Стоянов е включил 9 разказа на писателя. „Творбите са обединени от основната тема – любовта, и смисълът на човешкия живот. Търсим и откриваме каква е ролята на изкуството в любовта, каква е мисията на пишещия човек“, споделя Свилен.


Той не крие, че работата с трупата вече се е превърнала в неотменима част от неговата творческа съдба – съдба на човек, посветил живота си на сцената. И както повечето неща край нас срещата на Свилен с младите хора от „Феникс“ става малко случайно, от само себе си. „Преди доста години бях поканен да консултирам работата на формацията. Сприятелихме се и имахме няколко постановки, преди да започнем сериозната работа през 2009 г. Не очаквах, че тази работа ще ме ангажира толкова много. С всеки изминал ден навлизах в съдбите на тези млади хора, които са много различни. Различна е и борбата им за справяне в живота – някои от тях са със здравословни проблеми. Много време ми бе необходимо и за начина, по който трябва да се работи: като методология, адаптирана към техните физиологични състояния и възможности“, разкрива режисьорът.


Може би защото е отдаден на професията и прави всичко със сърце и душа, а и духовното у него винаги е било над всичко, Свилен Стоянов успява да се справи с една съвсем нелека задача. Подбира ролите съобразно възможностите на всяко от момичетата и момчетата. Съобразно техния талант, тяхното светоусещане.

 

Да се изгради образ е трудно, особено когато става дума за работа с непрофесионални актьори.

Факт е обаче, че във „Феникс“ всичко се прави с много пламък и много желание. С амбиция да се върви нагоре. Затова и всеки пореден спектакъл се получава по-добре.
„Не ми беше лесно да работя по отношение на граденето на образи – изповядва Свилен. - Начините са два – отвън навътре и отвътре навън. Приложих втория начин на работа и видях, че при някои от тях сработва, при други не. Иван Цветанов например, който е в инвалидна количка, се справя великолепно. С много пестеливи физически действия, с много богата вътрешна природа на духа той може да прави различни образи и за минути да не е вече Иван Цветанов, а да бъде Бай Ганьо, да бъде старшият полицай от Ярослав Хашек, да бъде Благолаж от предстоящия спектакъл „Любов“. Днес някои от младежите са в по-ранна фаза, други са в по-напреднала. Трети са много напреднали. По някакъв начин трябва да ги събера, за да се получи от тази събирателност съвкупно произведение...“


А че нещата се случват, личи и по наградите, които „Феникс“ печели по различни национални фестивали. Заслужени награди за положения труд, който гради стойности – бавно, но все в една посока, последователно. Затова, както казва Свилен Стоянов, логично е и апетитът да идва с яденето. Амбициите и стремленията нарастват и ръководителят на трупата е човекът, който трябва много прецизно да прецени докъде може и трябва да бъде вдигана летвата. „Не защото е опасно да не я скочиш, но аз искам да ги предпазя до известна степен от неудовлетворението, макар че сме имали и неудачни редови представления. А аз съм казвал, че изкуството не търпи никакви компромиси.

 

Ние не искаме да бъдем гледани като състав само със съчувствие и сълза в окото. Независимо от това, че в трупата има млади хора в неравностойно положение, знаем, че трябва да бъдем напълно наравно с всички останали и го правим“, казва Свилен.


Всъщност това е едно от може би най-силните постижения на трупата, макар самите млади хора да не го осъзнават. След 6 години упорита работа вече никой не си позволява да гледа на „Феникс“ като на различна трупа. Да, някои от тях имат проблеми от различно естество. Но не това е важно. Когато младежите са на сцената, това се забравя – и от тях самите, и от публиката, която търси и намира своята художествена истина, своята естетска наслада от изкуството. Днес „Феникс“ е в състояние да изиграе всеки от спектаклите си без присъствието на режисьора, може да представи пиесите на различни сцени, при различни условия. Може би затова и режисьорът Свилен Стоянов казва, че за няколко години тези млади хора видимо и осезаемо са израснали. Те вече имат самочувствие. Имат амбиции, имат стремежи и все повече желание за публичност. Вече нескрито си мечтаят да организират и фестивал, който да събере във Варна трупи с непрофесионални актьори в неравностойно положение. Една много амбициозна организационна задача. „Опитвам се да балансирам нещата, защото зная, че когато човек се опитва на пет писти да бяга, бяга много по-трудно, отколкото на две или една“, разказва актьорът.


Тук е мястото да отбележим, че работата на трупата би била невъзможна без институционалната подкрепа – на община Варна като цяло, на общинските дирекции, на Младежкия дом, на варненската общественост. „Феникс“ има добри контакти с няколко варненски училища, с Тракийското дружество и Съюза на пенсионерите, с различни организации.
Тази публичност носи и друго у младежите – те вече имат изразена гражданска позиция по най-наболелите проблеми. Те не са встрани от злобата на деня и това личи в спектаклите. Темите вълнуват.

 

Защото задават въпроси – понякога и неудобни.

Защото подтикват към размисъл. Така е и в новата постановка, която ще видим утре. И тя е дело на екип – това екипно начало, междувпрочем, води трупата от първата минута досега. В „Любов“ на сцената ще видим Иван Цветанов, Иван Иванов, Алексиана Станева, Милена Минчева, Ивелина Димитрова, Десислава Щерева, Пламена Янкова и Мирослава Чарийска. Специално за музикалното оформление на разказа „Косачи“ партнира кавалджията Николай Докторов, а художник е Велина Гребенска.


„В училище имаше една представа за Елин Пелин като за селския автор, автора на селския живот и бит. Да, ама не! Елин Пелин е изключителен философ. Борави с изключително богата символика, особено в кратките си разкази. Ние опитваме да пресъздадем творчески смисъла на порива към духовното, едно своеобразно жертвоготовно втурване към светлината“, повдига още малко завесата Свилен Стоянов.
А приятелите на трупата вече знаят - 27 май, 18,30 ч., Младежкия дом. Театралното преживяване е гарантирано.
Юлиян Атанасов

Коментари

Култура
Водещи новини
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата