Новите тенденции в театъра обсъдиха режисьори и критици

Участници и гости на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, критици и журналисти се включиха в кръгла маса на тема „Новите енергии в театъра“. Специалистите се обединиха около мнението, че вдъхновението и тенденциите напоследък идват от съвременната драматургия и новото взаимоотношение между текста и представлението. Колаборативният театър, копродукциите и работата в мрежи също бяха обект на дискусията.

Колаборативният театър е постановка без предварително зададена драматургична основа, а се основава на създадения в момента на репетициите сценичен материал, процес, в който се включват всички участници в него. Това е колективно произведение, една от съвременните сценични форми. Своя опит по темата представи Гергана Димитрова, театрален режисьор, един от членовете и съоснователите на формацията „36 маймуни“. Тяхна е платформата „ПроТекст“ за нова драматургия и нови театрални форми. „Пърформънс -четенето в нетеатрално пространство, беше най-подходящият вариант, в който да реализираме идеите си.

Започвайки с формата „ПроТекст“, ние очертахме следните граници – вземаме за основа текста и на тази територия се срещаме заедно всички творци – режисьор, актьори, музиканти, видеоартист, други хора, които сме решили да привлечем към проекта. Ние избираме пространството според текста, който ще се представя. В това пространство ние работим заедно, репетираме, като колективно четем текста в продължение на няколко дни, след което каним публика да чете заедно с нас. Актьорите не учат текста наизуст, те го четат заедно с публиката“,  разказа във Варна за иновативната платформа режисьорът Гергана Димитрова.

Друг интересен подход на формацията „36 маймуни“ е импровизация пред публика по определена тема. В този случай актьорите нямат предварително зададен текст, творческият процес тече в хода на постановката.

Една от водещите тенденции в съвременния театър, която специалистите отчетоха, е т.нар. драматургия на ежедневието. Темите в нея обикновено се фокусират върху разпадащите се семейства, върху отсъствието на майката и бащата. Пиесите с подобна тематика целят да акцентират върху абсурдността на съвременния живот и ценности. За по-голяма автентичност в драматургията се използват репортажи, изрезки от вестници и откъси от филми.

Интересен подход към театралния текст отчете и Мария Магдалена Лудвиг – представител на биеналето за нова драма във Висбаден. Фестивалът възниква през 1992 г. с иновативна концепция – той се фокусира върху текста на представлението, а не върху качествата на постановката. При международната селекция се подбират заглавия, които представят характерни нацонални особености на съответната страна, показват гледна точка по даден въпрос. Фестивалът става своеобразен форум за междукултурен диалог във време, в което подобни възможности почти липсват. В периода след края на Студената война представителите на различните страни проявяват интерес към историите на другите, искат да ги опознаят. На кръглата маса Мария Магдалена Лудвиг обяви, че през тази година форумът търси българския текст, който е предизвикал най-голямо вълнение в обществото, като не е задължително това да е драматургичен текст, може да е статия или интервю. Важното е да е предизвикал интерес и коментари сред възможно най-много хора. Представителите на фестивала във Висбаден са решили да съберат подобни текстове от 27 страни, които да подадат към един актьор, за да ги представи в съвместна продукция.

Полина Петрова