Дамян Попов: Трябва да се пее на български, въпреки че е по-трудно

Дамян Попов е един от най-популярните и харесвани млади изпълнители, които си пробиват път на музикалната сцена у нас. Някои от най-харесваните му песни са  "Не виждам без теб", "Делено на две", "1 милион", "Щом те видя"... Дамян е възпитаник на добричката школа, която е дала не един и два таланта на българската сцена. Завършил е музикалното училище в родния си град, а след това и Националната музикална академия със специалност “ Поп и джаз пеене”. Дебютния си албум „Вярвал ли съм“ представи през 2012 година. Сега подготвя втория си проект, който ще озаглави „Двамата с теб“. Често е жури на музикални конкурси за млади таланти. Последният от тях беше варненският „Морски звездички“, организиран от НЧ „П.Р. Славейков 1928“, на който Дамян е жури в последните две години. Срещнахме се в малкото му свободни минути между двата тура на конкурса, за да си поговорим за музиката и живота.

- Дамяне, срещаме се на конкурса „Морски звездички“, няма как да не те попитам какви са ти впечатленията от участниците тук?
- Много е високо нивото на изпълнителите. Особено сериозна е конкуренцията при малките. Освен че пеят хубаво, изглеждат прекрасно -  много са сладки и е страшно трудно да прецениш кое дете трябва да оцениш с по-висока и кое с по-ниска оценка. Като цяло много ми харесва атмосферата и организацията на фестивала и се радвам, че за втори път съм част от журито.
- Задължителна част от регламента е да пеят на български. Твоите песни са също изцяло на български. Какво е отношението ти по този въпрос?
- Така трябва да бъде винаги!
Пеенето на български е по-трудно,  в интерес на истината, защото към него има много по-високи изисквания. Често се допускат прозодии или неправилни акценти във фразите, които са по-незабележими, когато пееш на някакъв друг език,  дори понякога е трудно да се забележат от хора неспециалисти. Но когато става дума за майчиния ни език, е нормално подобни пропуски да правят впечатление на публиката. Но моето мнение е категорично - трябва да се пее на български.
Като цяло да се създава музика на български е много по-трудно. Хората са чули вече твърде много неща. Английските текстове някак могат да минат между другото - невинаги разбираме какво се пее,  понякога текстът  е завоалиран с компютърни ефекти. Когато чуеш обаче една песен на български, ти няма как да не се заслушаш, а хората са пренаситени от всякакъв вид текстове, което прави предизвикателството за създаването им още по-голямо.
- Ти често пишеш сам и музиката, и текстовете си. Според теб кой от двата компонента има водеща роля за успеха на една песен?
- Нещата са комплексни. Лично за мен на първо място, когато създавам един проект, е музиката.
Трябва да има нещо в мелодията, което да грабва слушателя.
Тя трябва да е шлагерна, запеваема. Едновременно с това с екипа ми съобразяваме и аранжимента – дали ще търсим по-класическо звучене, или ще се прицелим в нещо по-модерно. Същото важи и за текстовете. Когато  проектът е  в стиловете денс или поп или пък RnB, текстът трябва да е по-лек, по-неангажиращ. Тези стилове не предразполагат към сложни послания, те трябва да са по-достъпни за възприемане. Когато правим една сериозна балада, една по-лирична песен, тогава се стараем текстът да е много силен, много смислен.
- Такива сякаш са дуетите ти със Светла Иванова. Какво ви свързва с нея?
- Много добре си усетила, точно така е. Тя е човек, който адски сериозно изпипва всеки един детайл в текстовете на песните си. Идеята за първия ни дует се роди точно тук, във Варна. В главата си имах само мелодия, но си представях всичко, което искам да се случи с тази песен и посланието, което исках да предадем. Звъннах на Светла, едно от нейните условия беше текстът да бъде написан от текстописец, когото тя да избере. Аз се радвам, че се случи точно така, защото тя се спря на Ивайло Вълчев. Той е гениален текстописец, въпреки че хората го познават повече в неговото амплоа на сценарист. Ивайло Вълчев пише с много чувство, по увлекателен и същевременно достъпен начин и с прости думи успява да каже много сложни и важни неща. Така се случи и с текста на първия ни дует със Светла - „Двамата с теб“. С него по много красив и нежен начин успяхме да кажем на хората, че трябва да се обичат.  Живеем в сиво време, в което най-важното, което ни остава, е да се държим един за друг. В крайна сметка има ли нещо по-велико от любовта.
- Един майстор на баладата, когото аз много харесвам – Ники Урумов, е автор на музиката на следващата ви дуетна песен със Светла – „Утре“.  С него как се свързахте?
- Всъщност историята на тази песен е много интересна. Това е песен, която Светла беше включила в албума си „Любов и кафе“. Много красива песен – „Утре“, по текст на Александър Петров – фундаментално име за българската песен и култура изобщо. Спомням си, че пътувах с колата в провинция в Унгария, в близост до Будапеща, по едни много малки и красиви улички, из едни селца, беше валял дъжд, беше пролет, въобще много сантиментално и меланхолично, красота... Тази песен я изслушах около 100 пъти, непрекъснато я връщах и връщах и си казах, че това е моята песен в този албум. Звъннах й по телефона и й казах „тази песен задължително трябда да я направиш в дует с мен“. Спомням си, че като се върнах, влязох в студиото, дори без нейно знание, ние записваме в едно и също студио. Казах „отворете ми проекта на “Утре“. Махнах една част от нейните вокали, записах аз и й изпратих записа – бях сигурен, че парчето ще й хареса много повече в дует, така и стана. Много съм щастлив, че имах възможност да се включа в реализирането на тази  песен.
Обмисляме да направим отново нещо заедно, защото със Светла Иванова упяваме да реализираме по-музикантски проекти.
 Аз самият се предизвиквам като певец и като музикант в съвместните ни проекти,  тъй като със соловите си парчета гледам да съм по-близо до младите и те неминуемо стават по-комерсиални, развивам се повече в поп, денс и RnB стилистика. Със Светла проектите ми са по рок, по мелъди... Щастлив съм, че я познавам и че работя с нея, тя е страхотен човек, приятел и артист. Ще се радвам и занапред да имаме общи проекти.
- През тази година пусна много нови песни. Подготвяш ли втори албум?
- Да. Неволно пак ще се върнем на темата за Светла. Много обичам първия ни дует - „Двамата с теб“, затова реших така да се казва и вторият ми албум. Избрах това заглавие и защото в албума ще включа много дуетни парчета. Какво по-хубаво послание от „Двамата с теб“ – звучи много интимно, много лично и непринудено, такава се надявам да бъде и връзката ми с публиката. „Двамата с теб“ може да се възприеме в най-различни аспекти – двама с любимия, двамата с един добър приятел или двамата със слушателя, всеки може да си избере как да тълкува. Въпросът е винаги да имаш с кого да споделиш най-хубавите чувства в живота. Албумът ще е готов през есента. Ще подберем най-точната дата, в която да го издадем, може и да изчакаме до Деня на влюбените. Не бързаме за никъде.
 Албумът е нещо доста сериозно за един артист, така че ще го обмислим много детайлно с моя екип.
- Приятелите ти повече от музикалните среди ли са, или не?
- Така се случва. Съвсем нормално е в наше време. Човек няма възможност за много и различни социални контакти и най-често ги придобива в работата си. Така се случва, с музиканти има най-много за какво да си говорим, имаме общи интереси. Имам, разбира се, и много приятели, които не се занимават с музика. Често се допитвам и до тях за мнение, защото музикантите гледаме по един начин на парчетата, а публиката ги приема по-различно, затова винаги вземам предвид мнението  на неспециалистите, преди да пусна ново парче.
- Трудно ли е да се прави музика в България? Теб какво те крепи и защо реши изобщо да се занимаваш с това?
- При мен не е имало особено голяма дилема с какво да се занимавам. Пътят ми някак си беше предначертан. От музикалното училище в Добрич, през консерваторията, след това музикален телевизионен риалити формат. Нещата се наредиха. Не съм се чудил много накъде да поема. Имах един момент, в който ми се искаше да се занимавам с журналистика. Започнах да се готвя дори за изпити във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет, но музиката надделя. А и имам много приятели журналисти и голяма част от тях ми казаха, че пеенето и журналистиката си приличат по едно – или го можеш, или не; или го носиш чувството и отношението, или не. Винаги има момент на надграждане, но трябва да я имаш дарбата.
- Като добричлия смяташ ли, че този край наистина ражда много талантливи хора в областта на музиката, както Миро често казва?
- Очевидно е. Виж какво се случва по риалити форматите и музикалните конкурси. Много сериозна школа има в Добрич и изключително силна, точно там е сферата на поп и джаз пеенето. Много сериозни, дългогодишни традиции има и това си личи. Има още няколко силни школи в страната. На мен винаги ми правят впечатление представителите от Горна Оряховица и от Бургас, напоследък и Разград. Колкото до Добрич, в момента в музиката има доста популярни имена от нашия град – и Миро, и Силвия Кацарова, Преслава Пейчева от група “Те”, Преслава също е наистина добър изпълнител, един от най-добрите в попфолка. Сигурно ще изпусна някого, но те са толкова много, тъй като Добрич има сериозни традиции в музиката.
- Отраснал си близо до Варна. Какви са чувствата ти към града?
- Варна е моят втори роден град, така обичам да го наричам. Аз съм човек, който страшно се интересува какво се случва в страната, всеки ден чета новини – от социално-битови до политически. Специално внимание обръщам на три града – София, защото живея там, Добрич, защото е моят роден град  и Варна, защото много я обичам.
Летата си ги изкарвам изцяло тук от 4 - 5 години насам. Във Варна съм си намерил точната среда от приятели и близки, с които си прекарвам по възможно най-добрия начин. Познавам града много добре. Вълнувам се как се развива, виждам, че в момента отново започва да разцъфва и така трябва да бъде, защото е един от най-красивите в България.   
Във Варна много обичам плажа, във всеки свободен момент отскачам до там. Имам си любими заведения, в които вечерям или излизам с приятели. Варна ми носи специална енергия. Дори си мисля дали да не се преместя тук за постоянно. Със сигурност ще ми е не по-малко приятно да живея тук, отколкото в София, където съм вече от 10 години.
- Спират ли те често фенове по улиците? Притесняват ли те, или имаш някои интересни срещи, може би?
- Случвало се е неведнъж и не само във Варна, но това не ме притеснява, напротив, радва ме. В крайна сметка това е част от нашата професия. Певецът е продукт, който трябва да впечатли и да докосне много хора.
Полина Петрова