Искрено и лично: Световноизвестна оперна прима говори за музиката и Варна

Световноизвестната оперна прима Диана Дамрау говори за първото си гостуване в Опера в Летния театър 2025 с гала концерт на 24 юли "Sole e Amore"; пристрастието си към концертните изяви и песента като изначална частица на сътворението; заглавието „Sole e Amore” и неговите разкази за любовта; валсът в „How Sad No One Waltzes Anymore“, като контрапункт на динамичната съвременност; маестро Павел Балев и взаимоотношението диригент – певец; българската изненада на Диана Дамрау Гала, астероидът „Диана Дамрау“

- Опера в Летния театър живее с предчувствието за щастлива първа среща с oперната дива Диана Дамрау, а как тя възприема Варна?

- За пръв път съм във Варна, градът и морето ми харесват, аз също очаквам с вълнение първия си концерт тук.

- Освен с брилянтните си изпълнения на световните оперни сцени, сте известна и с пристрастието си към концертните изяви. Заради Варна прекъсвате сегашното си турне „Lieder Tour 2025“, в което концертирате, заедно с Йонас Кауфман и Хелмут Дойч, в различни европейски градове. Защо концертът е важен за Вас?

- Всичко, свързано с изкуството на пеенето е важно за мен. Пеейки, ние разказваме истории и пренасяме чувства. Гласът е единственият инструмент, който използва слово, а словото стига директно до другия човек. Има толкова прекрасни песни, които говорят с високия и богат език на поезията, за да докоснат дълбините на душата. За мен песента е най-прелестната музика - една изначална частица на сътворението, която поражда по-късно голямата опера.

- Различен ли е контактът с публиката на оперните представления и концертите?

- Обмяната на енергия винаги съществува, но при един песенен концерт има възможност да създадеш по-близък контакт с публиката, да се доближиш и дори да се слееш с нея. Много зависи, разбира се, и от това какви творби са включени в програмата на концерта.

- Защо назoвахте гала концерта си „Sole e Amore” и как отделните творби кореспондират с това заглавие?

- „Слънце и любов“. Та нали се намираме точно на едно такова, озарено от слънцето място, в което може да се насладим на красотата на природата около нас. За това разказват и някои от песните, включени в концерта. Става дума също за любовта във всичките ѝ аспекти – тъгата, загубата, но в същото време кокетниченето, съблазняването, несигурността и всичко останало. Харесва ми, че в програмата на подобни концерти мога да включа песните, които обичам.

- В програмата на гала концерта, наред с творби на Росини, Доницети, Лехар, Резничек и други оперни и оперетни композитори, ще прозвучи и песента на Брад Рос „Колко тъжно, че вече никой не танцува валс“. Тук „валс“ събужда асоциации за един отминал живот, много различен от динамиката на XXI век. Какво мислите за това?

- Веднага се влюбих в тази песен, която Брад Рос ми предложи да изпея. Част от нея той композира специално за мен и аз вече няколко пъти съм я изпълнявала, в акомпанимент на пиано. Помолих Брад Рос да я оркестрира и се радвам, че сега във Варна тя ще прозвучи за пръв път с оркестър. Мисля, че песента е много актуална за нашата съвременност с цялото това наше вечно бързане и страха ни от общуване. Имам предвид онова най-съкровено общуване без думи, което те кара да чувстваш, да разбереш. Валидно е за хората, за музиката, за танца... А във валса е заложен формат, в който всичко това е предвидено. Валсът предполага сближаване, толерантност, разкриване на човешката индивидуалност, радостно предчувствие за истинската среща, която може да се случи. За съжаление, ние все бързаме, бързаме и дори не се опитваме да настроим сетивата си за човека срещу нас.

- Освен тази песен, на Вас са посветени и други произведения. Как вдъхновявате омпозиторите да пишат за Вас?

- О, не, въобще не съм имала такова намерение, повярвайте ми (смее се).

- Какво цените в маестро Павел Балев, с когото поддържате дългогодишно творческо партньорство?

- Маестро Балев е прекрасен човек и аз се чувствам щастлива всеки път, когато заедно правим музика. Той е превъзходен музикант и диригент, с когото певецът може да постигне всичко, към каквото се стреми. Обвързан докрай със солиста, той във всеки един момент, изцяло и безрезервно го подкрепя. Маестро Балев притежава умението да се поставя на мястото на другия и това е един специален талант, който мнозина диригенти не притежават. Те считат себе си за даденост, с която всички останали са длъжни да се съобразяват. А отношението на диригента е много важно за певеца, защото ние сме отделни личности, мислим и реагираме по различен начин. Всъщност ние сме като чувствителен инструмент, силно зависим дори от температурните разлики, още повече при концерт на открито, когато могат да се случат непредвидени неща.

- При концерт с Диана Дамрау едва ли.

- О, да, и още как! Веднага си спомням концерта за финалите на Световното първенство по футбол в Германия през 2006 година, когато на 6 юни температурата на въздуха беше само 6 градуса, но независимо от това, аз трябваше да пея. Няма да забравя това преживяване.

- Какво открихте в Арията на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, с която ще изненадате българската публика?

- Маестро Балев ми предложи да погледна тази великолепна ария на българската царица Мария Десислава и ако я харесам, да я включа в концерта. Музиката веднага ми допадна с нейната специфична атмосфера, която напомня ортодоксална музика. Усещаш величието на Бог, силата на царицата, но и крехкостта на жената, останала сама с мъката си. Хубав текст, драматична ситуация, силно въздействие. И разбираш колко малък е всъщност човек, с огромната му самозаблуда, че той властва над света. Да, обичам тази ария.

- Как се чувства Диана Дамрау, с чието име астероид разнася красотата на операта във вселената?

- И за това не съм молила никого (смее се). Ето как стана. Един ден ми се обадиха учени от астрономическата общност с предложението да назоват астероид с моето име и аз просто нямаше как да откажа. Разбира се, това е голяма чест за мен. Но не търся "моя" астероид, когато вечер поглеждам към небето (смее се). Там има толкова много звезди.

Сопраното ДИАНА ДАМРАУ триумфира над две десетилетия на престижните световни оперни и концертни сцени с партии за лиричен и колоратурен сопран. Богатият ѝ песенен репертоар обхваща главните сопранови роли в „Ан Болейн“ (Опера Цюрих, Виенска Щатсопера), „Ромео и Жулиета“ (Ла Скала, Метрополитън опера), „Лучия ди Ламермур“ (Ла Скала, Баварска държавна опера, Метрополитън опера, Ковънт гардън), „Манон“ (Виенска Щатсопера, Метрополитън опера), „Травиата“ (Ла Скала, Метрополитън опера, Ковънт гардън, Национална опера на Париж, Баварска държавна опера), „Вълшебната флейта“ (Метрополитън опера, Залцбургски фестивал, Виенска Щатсопера, Ковънт гардън), Баварска държавна опера). В Метрополитън опера Диана Дамрау е изпълнявала най-характерните си роли, сред тях 8 дебютни роли, излъчвани в HD кината по цял свят. Диана Дамрау е и първата певица в историята на Метрополитън опера, която пресъздава образите на Памина и Кралицата на нощта в различни представления на „Вълшебната флейта“ в една и съща поредица от спектакли.

С богатия си песенен репертоар често излиза на концертния подиум, в партньорство с други първокласни изпълнители. Преди варненската си гала, заедно с тенора Йонас Кауфман и пианиста Хелмут Дойч, жъне овациите на публиката в най-реномираните зали на Европа с концерт от творби на Густав Малер и Рихард Щраус.

Диана Дамрау е удостоена със званието „Kammersängerin“ на Баварската държавна опера (2007), баварския орден „Максимилиан“ за наука и изкуство (2010), Ордена за заслуги към ФРГ (2021). Избрана е за Певица на годината oт сп. „Die Opernwelt”, отличена е с Международна оперна награда на Лондон, наградите на Opera News и Gramophone. От 2020 астероид носи нейното име.

Интервю на Виолета Тончева