Киношкола „Братя Люмиер“ с три награди от национален конкурс за късометражно кино 

Младите таланти доказват, че вдъхновението и трудът побеждават дефицита.  Точно това постигна късометражният филм „А може би…“ – дело на Киношкола „Братя Люмиер“ към Общинския детски комплекс (ОДК) – Варна.  На петото издание на Националния филмов конкурс в Стара Загора, чиято тазгодишна тема бе предизвикателната „Его“, варнеското предложение грабна три от най-важните отличия:  Награда за най-добра мъжка роля (за изпълнението на Константин Николов);  Награда за режисура;  Награда на младежкото жури за най-добър филм.  Да разкажеш вълнуваща история с всички белези на кинематографично изкуство в рамките на едва шест минути е сериозно предизвикателство. Сюжетът проследява историята на 15-годишния Робърт, чиято постъпка семейството определя като проява на краен егоизъм. Той попада при детски психолог, който – докато слуша момчето – изненадващо осъзнава собствената си досада и емоционално дистанциране от децата. Персонажите обаче откриват допирна точка в една споделена фантазия, където сънищата, срещат в общо пространство. 

Журито бе в състав: председател Иво Николов – продуцент, сценарист и преподавател в НАТФИЗ и Югозападния университет, и членове Димитър Бонев – кинематограф с образование от Edinburgh Napier University, и Мария Андреева – студент по режисура в НАТФИЗ, носител на приза за най-добър режисьор от предното издание на фестивала. Паралено с професионалното жури работи и младежко жури, което отличава варненския филм с наградата си за най-добър филм.

Въпреки условията на сериозни финансови ограничения, успехът е факт. Субсидиите за школите към ОДК са крайно недостатъчни. Техническата база на киношколата не е реновирана от 2019–2020 г., което принуждава ръководителя да влага лични средства. За да оцелеят в подобна ситуация, школите в ОДК провеждат повечето си събития с входни билети – макар и на символична цена-така се подпомага част от дейността им.  „С колегите от различните школи на ОДК продължаваме да участваме в национални и международни конкурси. Вече нямам мотивация да го правя в подобен ограничетелен режим. Как всъщност функционира образованието по изкуства в условия на хроничен дефицит на средства и доколко националната рамка отговаря на реалните нужди на младите таланти?“, поставя съществения въпрос д-р Елица Матеева.