Ангел Заберски: На Варна много ще й отива да стане европейска столица на културата

Концертът на „Биг Бенд Брас Асоциация” на Ангел Заберски дълго ще вълнува почитателите на музикалното изкуство във Варна. Минути преди концерта, непосредствено след генералната репетиция, диригентът Ангел Заберски-син и един от водещите тропметисти на днешна България Михаил Йосифов дадоха интервюта за "Чено море".

- Маестро Заберски-син, кое прави концерта ви във Варна по-специален?
- С този концерт закриваме поредното издание на Европейския музикален фестивал с директор Мария Кондова. Позволих си да включа мои творби, които са 80% от целия ни концерт. За първи път идвам във Варна с такава внушителна формация от 18 великолепни музиканти – млади, безумно талантливи и влюбени в джаза. За мен е специална и публиката във Варна. По време на концерта ще прозвучи и премиерната ми пиеса “Ча-ча Варна”.
- А вече добре ли плувате във водите на джаза?
- Чувствам се най-добре в тези води, на джаза. Това е моето истинско амплоа. Моето кредо. В джаза е моето място. Това е моят гьол. (б.а. Тук Ангел Заберски визира въпроса ми от предишното интервю, който не беше забравил - “Всяка жаба да си знае гьола, кой е вашият гьол?”)
- Не се ли страхувате от дълбокото?
- Страхувам се от дълбоките води на истинското море. В музикалното – напротив. Колкото са по-дълбоки водите за един музикант, толкова по-добре за него, за неговия талант. Страхуваш ли се от музикалните дълбини, няма да успееш.
- Продължавате ли да бъдете доверчив, или всичко подлагате на съмнение?
- Всичко подлагам на съмнение. Нали съм представител на зодия Везни. Проявавам колебания понякога, предимно в музикален аспект. В живота – не!
- Щедростта Ви премерена ли е, или се “излива” щедро”? или “наднича” с насмешка зад оградата на безразличието Ви?
- Щедър съм към... себе си. И към музиката, която правя. В нея се “изливам” целия. Така съм и с музикантите, с които работя. Към случайни хора – ни капка щедрост.
- Как се промени философията Ви за приятелството с годините?
- С напредването на годините осъзнах, че най-големият приятел за мен е бил баща ми! После – майка ми! Те не са ме подвеждали с нищо. Подчертано е било и доверието им, и любовта им към мен. В днешния ден много-много не вярвам на приятелството, защото в това динамично време доминира интересът. А предателствата дебнат зад всеки завой. Зад всеки успех. Мога да се похваля, че имам много добри... познати. Дано само не ми се наложи да “изпитам “ приятелството някой ден.
- Кое Ви прави истински щастлив днес?
- Това, че мога да изразя себе си по този музикален начин. Че създавам стойностна музика. С художествена тежест. Истински джаз. В който няма компромиси. А да получиш признанието на специалисти, музиканти и най-вече публиката – това ме прави истински щастлив. Днес!
- Злопаметен ли е Заберски-син?
- Той много бързо се пали, но и толкова бързо му минава.
- Какво би направил той, без да се замисли, без усилие?
- Веднага тръгвам към магазина да си купя нова кола. Ако имах пари (пауза с усмивка). Бих се усмихнал и на случаен минувач. За поздрав.
- Какви асоциации събужда у Вас, като чуете – Варна?
- Честно да си призная, това за мен е лятото, средата на юли. Много туристи. Много атракции. Пъстър цвят и свят... Морска столица. На Варна много ще й отива да стане европейска столица на културата, независимо че тя за мен отдавна е такава!

Мишо Йосифов: Предстои да излезе моя песен, посветена на Лили Иванова

- Научи ли се да плуваш в джаз водите?
- Давил съм се в тези води. Спасявали са ме. Затова се старая добре да плувам в джаз водите.
- А не се ли страхуваш от дълбокото?
-Не! Напротив! Колкото по-дълбоки са музикалните води, толкова повече ме предизвикват. И успявам.
- Доверчив човек ли си?
- Старая се да бъда доверчив. Да бъда позитивен. Полезен. Подхождам с доверие. Знам, че какъвто си представяш света, той такъв става. Е, аз си го представям добър и той става такъв за мен.
- Щедростта при теб премерена ли е? Как я споделяш? Или няма място за нея в твоя “арсенал” от човешки прояви?
- Щедър съм към хората, които ме слушат. С които споделям всекидневието си по-дълго време. Не обичам да съм стиснат. Не обичам и такива хора. Не съм и  пестелив. Защото от родителите си знам, че пестеливостта е майка на мизерията.
- Философията ти за приятелството как изповядваш?
- Дори на 38-годишна възраст аз безрезервно вярвам в приятелството и му се наслаждавам. Ние, музикантите, сме групово племе. И е хубаво да си имаме доверие. И творческата ни среда да е приятелска. При мен е така!
- Кое прави истински щастлив Мишо днес?
- Много неща могат да ме направят щастлив. Да изброявам ли?... (Пауза с щедра усмивка.) Имам великолепно семейство с две деца – на 11 и на 9 години. Дори само тяхното “Добър ден, тате” и усмивки ме правят щастлив... Прекрасната среда на музикантите, в която се движа. Дали ще е по време на репетиции, на турне, по време на концерт... Нова музикална пиеса, която интерпретирам... Или песен, която запиша... Много неща ме правят щастлив!
- В каква степен си злопаметен?
- За някои неща съм злопаметен. За други – не. Да изброявам ли?
- Какво би направил Михаил Йосифов, без да се замисли, от раз?
- Обичам да се хвърлям в живота, без да се замислям. Първо действам, после – мисля. Знам, че винаги рискувам. Но нали е така – риск печели, риск губи. Засега натежава печелившият ми риск.
- Кое по-лесно ти се отдава при свиренето – да направиш “дъжд” или “прилив на вълни”?
- Не съм роден да избирам. И дъжда ще изсвиря и прилива на вълните – също. Всичко за мен е предизвикателство, което трябва да преодолявам успешно.
- В какво усещаш стихията си – в импровизацията или в нотирания текст?
- Импровизацията. Там е стихията ми. Но в същото време – с респект към написаната музика.
- Тромпетът ли е голямата ти любов?
- И любов, и омраза е бил тромпетът за мен. Както и всички нюанси между двете крайности на чувствата. Затова го и обичам!
- А новата любов как е свързана с Лили Иванова?
- Тя е певица с голямо сърце. И аз с голяма любов й написах първата песен, която вече се върти успешно в ефира на радиовълните в нейно изпълнение – “Просто съдба”. Предстои да излезе и втората песен, посветена на нея. Ще видим.
- Като чуеш Варна, как реагираш?
- Варна винаги събужда моята сърдечна усмивка. И много спомени изплуват в съзнанието ми. Първата ми съзнателна среща беше на варненския бряг. Пак във Варна, бил съм на 6 годинки, оперираха ме от апендисит. За първи път летях със самолет от София до Варна. Много спомени, свързани с Варна, са избледнeли.... Но и днес, като чуя Варна, сякаш ми дават знак за приключение, за авантюра, за неповторимо музикално изживяване...
Кирил Аспарухов