Международен театрален фестивал “Варненско лято” - 2014 година или ПРИЛИВИ и ОТЛИВИ

От първото издание на Театралният фестивал “Варненско лято“ изтече много вода. Много сезони. Цели двадесет и два. Имах удоволствието при първото издание на фестивала да бъда рекламен директор на ДТ “Стоян Бъчваров” и пръв да донеса от София програмата на спектаклите и рекламните афиши на столични театри, включени в изданието. Тогава беше само национална селекция на най-доброто в далечната 1993 година. От 1996 година се появиха и първите международни участията, за да придобие години по-късно Варненският театрален фестивал измеренията на театрално събитие, което включва четири направления – българска селекция, международна селекция, шоукейс (или витрина) и паралелна програма, допълнена от юбилейни представления, видеофилми, улични шествия и др.

Налагането на варненския театрален фестивал не е случайно. Това, че от самото начало негови директори са актрисата Цветана Манева и Николай Йорданов е повече от положително. Те създадоха фестивала, отгледаха го, наложиха го. И той се развива.

На всяка едно издание на фестивала е имало повече от 3-4 топ събития. За тях винаги билетите са свършвали бързо. Било заради името на режисьора, или актьорите (повечето от тях с награди “Икар” или “Аскеер”). И Варна е живеела в ритъма на този фестивал.

Това се случи и на 22-то издание. Близо 50 бяха събитията, разположени в рамките на 12 дни (от 1 юни до 12 юни). Физическа невъзможност да изгледаш всичко, въпреки желанието и събуденото любопитство. Добре, че някои от спектаклите имаха по две представления в два последователни дни, за да успееш да смогнеш поне на българската селекция. В нея бяха включени 10 заглавия. От тях успях да гледам само 5. “Духът на поета” от Стефан Цанев, реж.Маргарита Младенова с Христо Мутафчиев, Валентин Танев и Павлин Петрунов (постановката е от афиша на Народен театър “Иван Вазов” и се играе на тяхната камерна сцена) - великолепният текст на Стефан Цанев не можа да се чуе в голямата зала на Драматичния театър “Ст. Бъчваров”, от което загуби публиката в първия ден. На втория актьорите бяха “въоръжени” с микрофони. Но ми липсваше мащабна постановка, с повече актьори на първия ни театър.

“Народен враг” от Ибсен, постановка на младия Крис Шарков е от афиша на Плевенския театър “Иван Радоев” беше второто заглавие, което гледах. Един екологичен проблем се “вихреше” на сцената на Филиала, където освен актьорите беше разположена и публиката.Много викане от актьорите и едно изключително актьорско присъствие на Адриан Филипов, който вече втори сезон е включен във варненската трупа.

А варненската трупа отново блесна с великолепната си постановка на “Ревизор” от Гогол, реж. проф. Пламен Марков. Постановката ни заслужаваше много повече отличия освен Номинация за награда “Икар” за сценография на Мила Каланова и за главна роля на Стоян Радев, но след като преди година Радев бе отличен за “Ричард ІІІ” как да му се даде отново? Но да не изпадам в повече подробности, за да не ме обвинявате в пристрастие. Тук вече съм отворил скоба и споделям следното. Добре, че в поредица от вечери гледаме различни театри и актьори и имаме великолепната възможност за сравнения, за да проумеем ОТНОВО колко е силна варненската трупа и колко са стойностни нейните спектакли!

Четвъртото заглавие, което ме привлече бе постановката на “Скъперникът” от Молиер, реж. Лилия Абаджиева с трупата на Малък градски театър “Зад канала”. Похот, алчност, любов, гняв бяха много добре разиграни с елементите на различни стилове и жанрове, което допадна на публиката. Някои от дължините с класическа музика и актьорски интерпретации без думи натежаха на много места, но великолепната игра на звездния състав накара публиката да ги аплодира няколко пъти на финала. А на носителите на Наградите “Икар” и “Аскеер” тази година за главна мъжка и подържаща роля Владимир Пенев и Александър Кадиев публиката им се наслаждава през цялото време.Беше едно великолепно актьорско надиграване Не отварям скобка за великолепните костюми, носещи атмосферата на Молиеровото време, както и за ефектната сценография от врати, която “потъваше” в различни светлини.

Не пропуснах и постановката на театър “София” - “Госпожа Министершата” от Бранислав Нушич на реж. Недялко Делчев, в която се “вихри” варненката Лилия Маравиля, получила “Икар 2014” за главна женска роля. Стойностна постановка с текст, звучащ страшно актуално и защитен от актьорски ансамбъл, преливащ от сцена в сцена с правдоподобност и с удоволствие. Като се прибавят и костюмите на Министершата (те бяха поне 10-на на брой), многофункционалната сценография от различни модули, видеолементите и играта на сенки по декорите, ще разберете защо и този спектакъл публиката аплодира неудържимо.

Петте заглавия, включени в програма “Шоукейс” подлагаха ме на изпитание, но не ме изкушиха на всяка цена. И когато се реших да гледам “Представи за Америка” (начален час – 17, в Градската художествена галерия)/ и множеството пред входа очакваше знак за начало, няколкото журналисти, решили да споделят този проект бяха най-безцеремонно “озаптени” да не влязат, защото първата група от 25-ма зрители (предимно англоговорящи) беше построена (от някой организатор), а ние трябваше да изчакаме (поне 25-30 минути)... Не изчаках. Останах си с моите представи за Америка...

Богата Паралелна програма вкючваше 7 спектакъла и един концерт. “Канкун” от Жорди Галсеран на реж. Стилиян Петров на варненската трупа ще трупа още много признания и призове, защото е изключетелен спектакъл! Хармоничен като актьорска игра, сценография, костюми, режисьорски находки. Не случайни са и наградите “Икар” за сценография, Награда “Варна” за цялата постановка и на актрисата Биляна Стоева. (И това пиша не, защото съм фен на варненската ткрупа, а защото наистина е събитийна постановка на национално ниво!). Успях да се класирам и за представленията на Университетски театър НБУ, където реж. Николай Младенов е поставил “Йерма” по Лорка – динамично, убедително като актьорска игра и имена, които тепърва ще ни вълнуват – Стока Стефанова, Филип Гуляшки, Симеон Гълъбов.

А дипломния спектакъл на Анастасия Събева в НАТВИЗ “Кр. Сарафов” - “Женска Управия” по комедии на Аристофан също дълго ще се коментира. Сърцата игра на младите актьори, много хрумки, великолепно пеене и танци допадна на фестивалната публика и затова бяха дълги и аплодисментите не само по време на спектакъла, а и на финала...

Организаторите запазиха за финал концерта на новосформирания бенд на Ганчо Ганчев със специалното участие на Христо Мутафчиев, възпитаници на Детско-юношеската опера при ОДК, Реджи и Варненски камерен оркестър, които поднесоха арии от мюзикли и неповторими песни на Бийтълс и Елвис Пресли. Неповторим, емоционален финал под звездите на Варна в двора на Археологическия музей.

Запазих следващите си впечатления за края. Съднателно. Едното заглавие е от “Паралелната програма” – “Крал Лир” и е постановка на Националния театър на Лондон – предавана на живо в зала 2 на ФКЦ, където един изключителен Саймън Ръсел Бойл (в ролята на крал Лир) и невероятен режисьор Сам Мендес притаиха дъха ми от първата до последната сцена. Самото влизане на лондонската публика в театралната зала (часовникът на екрана отброяваше минутите до началото на спектакъла), настаняваше се в амфитеатъра на огромното помещение и неусетно и ти ставаш част от тази публика, за да оживее един от шедьоврите на Шекспир по най-убедителен начин. Наистина космическо измерение – декор, който се сменя невероятно бързо, ефектни костюми, неповторима игра, великолепен актьорски ансамбъл. И какво внушение за тоталитарна държава с деспот Сталин и тежка въоръжена охрана с калашници...

Нищо друго да не бях гледал, а само гостуването на Шекспировия театър “Глобус” с “Хамлет”, щях да отбележа ХХІІ-то издание на Варненския театрален фестивал “Варненско лято” с моята най-висока оценка. Многократно съм ходил в Лондон. Но никога не ми е оставало време за подобно театрално приключение. А и не винаги по джоба ми е било да платя билет в английски лири или евро. Поводът за световното турне на тази митична трупа е 450 години от рождението на Шекспир. А огромния плюс беше, че в това турне българската спирка се казваше – ВАРНА. Единствен спектакъл. За него първо свършиха билетите. Цените от 10 до 18 лева не уплаши никого. Дори допълнителните столове бяха продаде дни преди гастрола им. Но това, което се случи на сцената, беше балсалм за душата ми (и не само за моята). Скромен декор. Многофункционални, осъвременени куфари, които като модули “променяха” сценичното пространство. Всеки актьор свиреше на различни инструменти и пееше. На сцената се сменяха някои от костюмите. Телено въженце, което “носеше” червената завеса. Изумителен английски, който чувах без да пропусна нито една дума независимо, че бях на 12-ти ред. (Актьорите и публиката ме знаят като театрала от първи ред – всичко да видя и да чуя. Пусти зрителни и слухови мои дефекти!) И тази великолепна, безкрайна поема на Шекспир ме омагьоса по най-убедителен начин. Как да не си призная – успях да гледам Шекспировия театър “Глобус”- Лондон. За което съм благодарен от сърце!

Бързо свършиха единадесетте дни на фестивала. Усетих атмосферата не само със спектаклите, но и с пресконференциите, с интервютата, които успях да направя. С кратките разговори с любими актьори и режисьори. С коментарите на публиката... 

Но има и нещо, което не мога да премълча. Защото работя в медия, която добросъвестно отразява не само Варненския театрален фестивал, а и всички културни събития в морската ни столица. Къде по-успешно и мащабно, къде по-скромно. Варненци разбраха, че има такъв фестивал. А България разбра ли, че това е най-крупния театрален фестивал в новата история на страната ни?

Много пари се отпуснаха за ремонта на Варненския драматичен театър, на чиято сцена се играя постановките на театралната трупа и на Държавна опера Варна. Ако първия ремонт унищожи не само кокетните ложи на партера (кому пречеха тогава?), но и неповторимата акустика, защо при втория ремонт не подобриха местата за зрителите от първи и втори балкон? Толкова негледаеми и неудобни места. Много често на тях бяха настанени журналисти и представители на медиите, които трябваше да отразяват спектаклите. Недопустимо. И толкова ли не достигнаха парите при новия ремонт, за да се “поправи” завесата на сцената и да не виси от едната страна. При това – видимо мръсна и дрипава.

Изобщо отношението към журналистите от страна на организаторите бе далеч от правилата на добрия тон и взаимното уважение.

Увеличи се географията на фестивала. Много станаха сцените, на които се играе – Основна сцена, сцена Филиал, куклен Театър, ФКЦ, Художествена галерия, Галерия “Графит”. Добре е, че вече на две сцени има въртящ се кръг. Но това не е достатъчно за гастрола на постановки с по-модерни решения – потъващи сцени, “влизащо дъно”, построени предварително странични декори и т.н.

Далече сме от традиите на световните фестивали в Авиньон - Франция, Единбург - Англия и т.н. Но Варненския театрален фестивал е един от най-авторитетните в Източна Европа, само трябва да се чуе за него и извън пределите на града ни. Търсен и посещаван е. Фокусиращ традиция и зрелищност. Той е във Варна и Варна наистина заслужава да бъде Европейска столица на културата през 2019 година.

Кирил Аспарухов