Редят голяма изложба в Аквариума в чест на Петър Бобев

Голяма изложба, посветена на 100 г. от рождението на писателя Петър Бобев, ще бъде подредена в една от залите на Аквариума във Варна. Експозицията ще може да се види от 14 юли, понеделник, и включва четири пана и визуализации на книги. Ще бъде представено основно творчеството му на морска тематика, като честването ще съвпадне и с датата 17 юли – рождения ден на Аквариума. Изложбата може да се види до 25 юли.
Годишнината от рождението на Петър Бобев е на 9 август (писателят умира в София на 26 април 1997 г.).
На близо 40-годишна възраст Петър Бобев започва да измисля приказки за удоволствие на малката си дъщеричка. Негов приятел без знанието му ги показва на Ран Босилек, който ги харесва изключително много и през 1953 г. започва да ги публикува. Ран Босилек го насочва към Ангел Каралийчев, който го кани на разговор и го посреща с думите: „Вие сте писател!” Ангел Каралийчев става редактор на първите самостоятелни книги на Бобев. Ран Босилек го свързва и с Атанас Далчев, редактор на списание „Пламъче“, който привлича Петър Бобев за редовен сътрудник.
Петър Бобев пише в разнообразни жанрове – приключенски, научнофантастичен, исторически, литература за най-малките деца. Във всеки от тях оставя чудесни произведения. По груби изчисления произведенията му надминават 2 милиона единични екземпляра. Публикува общо 23 романа, 11 повести, 6 сборника с приказки и разкази, сътрудничи с над 100 разказа на списания „Дружинка”, „Пламъче”, „Славейче”, сборното списание „Пламъче-Чуден свят”, вестник „Септемврийче” и приложенията му „Родни простори” и „Радар”. С всеки свой ред Бобев проповядва към хуманизъм дори и в най-трудни ситуации. Творбите му редовно се включват в христоматии по детска литература. Оценен е като най-изтъкнатия български автор на приключенска литература. Неслучайно наричат Петър Бобев „българския Жул Верн”, „българския Александър Беляев” и т.н. Книгите му са превеждани на руски, немски, полски, грузински, румънски език. Петър Бобев беше идеалист. В едно от редките си интервюта той споделя: „Аз не фотографирам живота, аз мечтая. А не може да се мечтае за това, което те обкръжава. В книгите си затова наказвам злото и награждавам доброто – нещо, което в живота не мога.”