Веско Ешкенази: Невинаги съм бил успешен

Веско Пантелеев-Ешкенази е лауреат на международните конкурси "Виенявски" и "Карл Флеш“, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. „Аз съм гражданин на света, но в България се чувствам най-добре“, споделя самият той. Свири на цигулка “Гуарнери дел Джезу” oт 1738 г. “Веско Ешкенази е брилянтен цигулар” – отбелязва холандският De Telegraaf. Той е удостоен с Холандското кралско отличие. От 1989 г. Веселин Ешкенази не участва в конкурси.

- Маестро, разкажете ни за Вашия път, тогава когато все още не сте свирил първа, а втора цигулка?
- Всеки има своето начало, когато не е свирил първа цигулка. Аз съм започнал да свиря на много ранна детска възраст, на 5 години. Учил съм се доста успешно, но до 13 - 14-годишен не осъзнавах още какво се случва с мен. Тогава вече започнах да се явявам по конкурси, започнах да печеля награди на международни събития и някак си ми направи впечатление, че явно се справям добре, след като съм оценен по такъв начин.
Невинаги съм бил успешен в това, което правя, но съм се стремял към следващата стъпка.
Аз съм музикант, който по принцип не обича конкурсите, още като дете не ги обичах, но трябваше да се явявам.
Не обичам показността, смятам, че публиката е тази, която ни оценява накрая, публиката е тази, която ще се върне в залата или няма да се върне в залата.
- Къде търсите вдъхновение?
- В простичките, човешките неща, това, което е в нас, това, което ни радва или натъжава.
Оттам черпя енергията си, за да мога  да работя и да давам на хората това, което бих искал – а то е усещане, където никъде другаде не може да се получи, освен при слушането на музикално произведение.
- Според Вас стигнали ли сте до Вашия най-висок връх в професионален план – концертмайстор в Концертгебау в Амстердам?
- Много труден въпрос е това. Много се радвам всеки ден, когато съм там, и всеки ден, когато съм изобщо на сцена. Благодарен съм на това, че съм стигнал до този момент, в който мога да правя това, което обичам, а дали това е най-високото стъпало – може и да е, може и да не е. Не знам. Всеки ден се стремя към нещо ново, към нови хоризонти, към нови произведения.
- Кое е най-силното Ви качество, което Ви помогна да стигнете там, където сте в момента, и да се изкачите до стълбицата на успеха –постоянство, амбиция, труд?
- Не съм съгласен, че трябва 1% талант и 99% работа, както казват хората.
Според мен наистина трябва много талант на един човек, който се занимава с изкуство. В проценти не мога да го изразя, но смятам, че ако го няма, тогава няма и какво да се работи.
Така че ще ме простят всички зрители, които смятат обратното, но аз смятам, че трябва много талант и след това изключително много къртовски труд.
Единственият фактор са публиката и хората, които могат конструктивно да те критикуват и да ти кажат кое не е било добре. Много е лесно, когато си на определено високо ниво, всички да ти ръкопляскат. Аз винаги съм се стремял в моето обкръжение да има хора, които да могат да ми кажат: „Знаеш ли, много хубаво беше, но…." Никога не искам да съм заобиколен само от хора, които ръкопляскат. Това го оставям на публиката в залата, която в крайна сметка оценява това, което съм направил, но ако няма някой, който да ти помага, както при тенисистите – те винаги имат с тях някой, който ги съветва и тренира, при нас това не е прието, ние не може да имаме професионален  треньор. Някак си за музика това не върви, но можем да имаме хора, които ни помагат. За мен това е Станислава, ние сме от 5 години заедно и е виолистка, може би тя е човекът, който най-често е до мен и най-често може да чуе какво може да е по-добре. Аз даже я карам, докато сме вкъщи, да ме слуша и да има едно ухо, което от време на време да ме коригира.
- Ако можехте да се пренесете в друга епоха, бихте ли искали да бъдете приятел на Моцарт?
- Това би било прекрасно. За мен е просто неразбираемо как е могъл на такава ранна възраст да пише подобни произведения. Наистина на съвсем тийнейджърска възраст е написал най-красивите си творби. Ако бих могъл да се срещна с Моцарт, сигурно това би бил най-прекрасният ден в живота ми.
Или даже пък с Густав Малер, който е написал такива прекрасни симфонии – наистина един цял живот в една симфония. Или пък с Бетовен.
Но за нещастие или пък за щастие, не можем да се докоснем до тях.
- Вие вече се докосвахте до тях чрез музиката им.
- Аз много се радвам, че владея езика на музиката, защото когато разчитам нови произведения, чета малко за автора, за мястото, на което е писал произведението, за неговия живот, за това, което го е вълнувало.
И когато разчитам произведението, виждам това, което се е случило с него. Това е настина уникална машина на времето.
- Маестро, смятате ли, че в днешно време е възможно да се роди такъв гений като Моцарт и Бетовен, който да покори световната публика?
- В днешно време писането на музика е доста сложно и е трудно да бъде новаторско, защото вече, както се казва, „почти всичко е написано“.
Да ме извинят композиторите. Моите колеги сигурно ще се съгласят с мен, че почти всичко вече е написано и е много трудно да се направи нещо ново.
Има много нови творци – Лигети примерно. Той е направил страхотни неща в областта на по-съвременната музика. Месиан – друг гигант на съвременната музика. Но трудно е в днешно време дори да знаем дали някой от тях ще остане в историята, както Моцарт. Това ще се знае може би след 100-200 години.
- Най-интересният комплимент, който сте получавали и от кого?
- Аз бях с шапка и мислех, че не съм разпознаваем. И не се смятам за супер разпознаваема фигура, въпреки че се появявам. И най-малко очаквах. Говорехме си за коли с шофьора на таксито и той накрая ми каза: „И продължавайте да правите тези неща, които правите с цигулката, защото хората имат нужда от Вас.“ Останах много учуден, че този човек дори знае кой съм и какво правя. Това са може би най-хубавите комплименти от хора, които не се занимават с музика, но ги е докоснала и имат нужда от нея.
И се надявам все повече хора да имат нужда от музиката.
- Няма да Ви попитам дали свирите, когато сте тъжен, кажете ни, когато сте щастлив, каква музика творите?
- Когато човек е тъжен, самотен и най-недобре като усещане, тогава духовността му е по-развита. Тогава той може да прави много повече неща, отколкото когато е супер щастлив. Много композитори, когато са били най-нещастни и в най-трудните си периоди, тогава са написали най-силните си и запомнящи се произведения. Не казвам, че не трябва да сме  щастливи. Всички искаме да сме щастливи, но ако става дума за изкуство, това е факт. Поне за мен е така.
- Кое е най-голямо ви постижение дотук?
- Всяко излизане на сцена е борба. Да се пребориш със себе си, за да може да стоиш пред хората и да можеш да музицираш свободно без притеснения, без задръжки. Това е изключително труден процес при всеки един изпълнител – било то музикант или актьор. Това, че може би успях да се преборя с това и да мога винаги, когато съм на сцена, да дам на хората всичко, което мога.
Може би това е най-голямото постижение, но това не е даденост и всеки път трябва да се бориш със себе си. Ние сме хора и имаме нервна система.
- Какво още имате да кажете на хората с цигулката си?
- Надявам се много неща. Много нови неща. Аз съм открит и към всички жанрове. Освен класически музикант опитвам се да отивам на гости и на поп музика, на джаз. Искам  да опитам от всички стилове, въпреки че съм класически цигулар. В момента уча нови произведения и както е казал един много голям челист легенда – Пабло Казалс. На 85 години мисля, че е бил и са го попитали: „Защо още репетирате?“ А той казал: „Защото продължавам да се уча“.
- Смятате ли, че успехът трябва да бъде на всяка цена? В нашия разговор като че ли стана ясно, че Вие не изповядвате такава теза в професионалния си път.
- За мен успехът не е да постигнеш определено място и позиция в определен оркестър или сцена, а това да се преборя със самия себе си и да направя от себе си по-добър музикант. За мен това е успехът и винаги е бил.
Много работя върху себе си не очаквам непременно някакъв резултат веднага. Очаквам да го направя така, както аз искам и ако го харесат хората, съм много щастлив.
- Къде се виждате след 3 години?
- След три години се виждам пак да направим едно такова интервю. Да сме живи и здрави, защото здравето е много важно нещо, без него не можем никъде да стигнем, и още много нови произведения да съм научил и много нови неща да съм изпълнил.