Джанавар тепе може да конкурира Аладжа манастир

Раннохристиянска църква и комплекс в местността „Джанавара“ - "Джанавар тепе" може да се превърне в туристическа атракция от типа на Аладжа манастир. Това заяви шефът на Археологическия музей във Варна проф. Валентин Плетньов по време на дискусия за круизния туризъм и съчетаването му с кулутрно-исторически обекти във Варна и по Черномориетo. Според него след социализация Джанавар тепе може да се превърне в конкурентен машрут на Аладжа манастир за круизните туристи поради по-голямата си близост до пристанище Варна.

След необходимото облагородяване в маршрут би могъл да се включи и манастир „Карач теке“, където има и лечебно аязмо, смята проф. Плетньов.

Една от най-интересните ранно християнски църкви в България е открита в местността Джанавара (Джанавар-тепе) край град Варна. Тя е проучвана през 1915 и 1919 г. от Х. Шкорпил и К. Шкорпил с помощта на младия тогава архитект Ал. Рашенов. Поради смъртта през 1923 г. на Х. Шкорпил, който е бил основната фигура при тези разкопки, тя е останала непубликувана.

Сравнително пълно описание на сградата, но с много малко и твърде общи данни за мозайките - вероятно поради отсъствието на К. Шкорпил при разкриването им - има в неговия неиздаден труд "Християнски паметници от България". Кратко описание на църквата и план той е предоставил на В. Иванова, която ги публикува в своята студия за ранната църковна архитектура в България. Тези данни, както и датировката на К. Шкорпил, след това се повтарят безкритично от повечето изследователи, които се занимават с нея. Поради липсата на всякаква документация, рисунки или точно описание на мозайките (освен няколко не много качествени и останали и до днес необнародвани снимки от времето на разкопките на някои помещения) обикновено за тях само се споменава в някои публикации, че съществуват.

За да могат да станат достояние на науката, да се изясни оформлението и съвременното им състояние, авторът проведе частични разкопки на църквата в местността Джанавара. През 1997 г. на североизточното помещение, при което се документира пълно и се направи консервационно укрепване на мозайката, и през 1999 г. сондажно в югоизточното и югозападното, където разкритите части бяха описани и фотографирани. Поради липса на средства за консервация там проучванията не се извършиха в целите помещения.

Църквата се намира на 4 километра югозападно от Варна, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро.

Сградата има уникален за българските земи план. Тя е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и е имала атриум с колонада. Дължината й е 31 метра, а ширината - 28 метра, с дебелина на стените на наоса 2,5 метра. Градена е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Към ъглите на наоса от изток и запад са добавени по две симетрични помещения. Източните са правоъгълни, а западните почти квадратни. Дебелината на стените им е също твърде голяма - 1,9 метра.

Северозападното помещение е кръщелня (баптистерий) с кръстовидна писцина в средата, със стъпала и е имала останки от облицовка с мраморни плочи. Източните помещения са играели вероятно ролята на пастофории - дяконикон и протезис. Те са били двуетажни и вторите им етажи са играели същевременно ролята на солидни отбранителни кули. Достъпът до тях е ставал чрез специално изградени в източната стена край апсидата кръгли помещения с вити зидани стълби, водещи към втория етаж на всяка кула. Вероятно от тях по галерии, разположени в горната част на широките надлъжни стени на наоса, се е достигало до подобни кули, разположени на втория етаж над западните помещения, в които няма данни за вътрешни стълби. Всички помещения имат характерна особеност правоъгълни отстъпи в ъглите. При източните те са двойни при външните стени, а при западните всички отстъпи са единични. Това придава раздвиженост на вътрешната архитектура и не е познато от други раннохристиянски църкви в България.

Полукръглата апсида на църквата е също изключение. Тя е вградена в източната стена - нещо необикновено за раннохристиянската архитектура у нас. Апсидата има двустъпален синтрон, някога облицован с мрамор, а отпред бема. Бемата е била отделена с мраморна олтарна преграда, от която сега са запазени само основните камъни. Почти в средата на наоса е имало мраморен амвон. При разкопките на братя Шкорпил е била открита основата му, също от мрамор, а под нея е разкопана зидана тухлена гробница, в която е бил погребан много възрастен мъж.

До него е имало мощи на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан и поставени в малко дървено ковчеже. Пред олтара, в специално иззидана под пода скришница, е открит уникален комплект от мощехранителници. Те са три: мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни и гранати. Намерени са поставени една в друга .

Долните части от стените на църквата са били покрити с мраморна облицовка, а над тях е имало солидна мазилка със стенописи, от които са открити само миниатюрни късчета в синьо, зелено, червено, черно и бяло, но няма данни за фигурална живопис. Подовете на централния кораб, олтара и кръщелнята са били покрити с големи мраморни плочи, а на останалите три помещения - североизточното, югоизточното и югозападното с добре запазени при откриването им многоцветни мозайки, украсени с геометрични и растителни мотиви. Поради опасност от разрушаване наскоро след разкопаването им мозайките са били покрити отново с пръст, без да са изцяло заснети.

Църквата е имала от запад портал с колони, от който се излизало в атриум с колонади от север и юг и обща ширина 25 метра. Дължината му е неизвестна, атриумът не е бил доразкопан или вече е бил силно разрушен в западната си част.

Както вече споменах, в архива на К. Шкорпил в БАН и във Варненския археологически музей, както и в семейния архив на семейство Станчеви, има запазени няколко снимки от различни моменти на разкопките, които подпомагат описанието на обекта.

През 60-те години на църквата е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките. Те се намират и досега in situ. Общата им площ е значителна - около 120 кв. м, от които са запазени вероятно около 100 кв. метра. Те са в сравнително добро състояние, въпреки че на различни места в помещенията има пукнатини и повреди от съвременни иманярски изкопи и от прораснали корени на растения. Частична консервация - почистване, укрепване и бордиране е направена само на мозайката в североизточното помещение през 1997 година.