Картина за ЧРД на проф. Георгиева на „Златният делфин“

След спектакъла „Професия лъжец“ фестивалът „Златният делфин“ почете една важна за съсловието дата – рождения ден на проф. Николина Георгиева, „кралицата на българския куклен театър”, както я нарече артистичният директор на фестивала Вера Стойкова. Подаръкът - скромен, но безценен, - картина на самотния Малък принц, емблематичния образ на детската литература и любим персонаж на кукления театър.
Салонът, препълнен с нейни възпитаници и възпитаници на нейните възпитаници, горещо аплодира на крака Николина Георгиева, която с нескрито вълнение благодари: „Аз също съм изненадана, че съм още жива, но това е така по независещи от мен причини, давам си сметка, че това е може би защото всеки от вас ми е дал нещо, заредил ме е с енергия за живот! И това ме кара да се чувствам млада и неуморна. Благодаря ви! И нека отправя едно искрено пожелание към всички вас, които също сте влюбени в това вечно изкуство – да обичате повече куклата пред себе си, а не себе си пред куклата!”
Снощи бе официалното закриване на 16-ото издание на фестивала. Днес обаче има още една проява. От 19 ч. на сцената на ДКТ – Варна, културната асоциация „Умбри-А Кончерто“ и „Били Брас Бенд“ от Перуджа, Италия, ще представят „Чарли“, филм-концерт, посветен на 125-годишнината от рождението на Чарли Чаплин.

Никола Вандов, председател на международното жури: Да променим статутите
„Старателно и упорито след всеки спектакъл се боря с невъзможността да разделя на компоненти един спектакъл. По всички правила на театралното изкуство това са взаимопреплетени творчески изяви, но самият живот (например да си в жури, ако това е живот!) налага да се опитваме да постигаме горепосочената
невъзможност. Не мислете, че не съзнавам цялата релативност на ситуацията и неизбежната необходимост да се намери приемливо поне за повечето хора решение“, коментира председателят на международното жури на кукления фестивал „Златният делфин“ Никола Вандов. И продължава: „Та отбелязвам си „отделните” постижения и забелязвам, че от миналите до този момент спектакли:
1. В списъчето ми има повече имена на сценографи, отколкото на режисьори. Свила Величкова, Станислава Кръстева, Рин Ямамура, Димитър Димитров, Петя Димитрова... А режисьорите са един-двама и толкова. Поне засега. Какво е това? Случайности ли? Дали не е последица от факта, че сме в епохата на изображението, а не на мисълта?
2. В няколко от нашите куклени театри (а това са и най-интересните, и това е естествено) е установен някакъв особен, заразителен и въодушевен начин на колективна работа, което води до такива изяви на ангажираната в спектакъла група, че би било несправедливо да се открояват отделни нейни членове. Нима в „Приказка за Скитника Крал” на Столичния куклен театър можете да посочите един от актьорите, и да не се почувствате несправедливи към другите? Не се ли изявиха така и трупите на Варна, на Бургас?
Очевидно е време да променяме статутите на фестивалите в техните раздели за наградите. Можем да помислим върху това. Може би трябва да има повече награди за сценографите, а актьорските награди все повече да стават колективни...“