Веселина Савова, главен редактор на интернет издание: Някой иска да обърне същността на българина с главата надолу

- Г-жо Савова, Вие сте запозната с бит бука на Пловдив и Варна като кандидати за европейска столица на културата. Бихте ли направила едно сравнение между двата документа и какво прави впечатление в нашата, вече неуспяла, кандидатура?
- Това, което прави впечатление още на пръв поглед, е, че в бука на Пловдив са посочени няколко изключително важни неща. Пловдив има приета култулна стратегия 2014 – 2020, има стратегия за устойчиво развитие на туризма и всичко това е подчинено на общинския план за развитие. Неслучайно тръгвам от тези основополагащи документи, защото тяхната липса във Варна е една от причините градът ни да не успее. И още. Знаеше се, че журито търси устойчивост. А устойчивост на тези проекти не може да съществува, ако те не са залегнали в стратегически документи. Прави впечатление, че някои от проектите, заложени в нашата апликационна форма, нямат връзка с общинския план за развитие. За мен те са скандални проекти. За Пловдив прави впечатление, че всички – община, райони, други градове около Пловдив, са включени в тази разработка на апликационнаната форма. Докато при нас се получи капсулиране. Апликационната форма на Пловдив е публикувана през юни – на български и на английски. Няма нищо тайно. Липсата на това публикуване, на тази обща подкрепа на цялата културна общественост на Варна, не може да не се отрази.
- Какви въпроси можем да зададем на Робърт Скот, който бе консултант на нашата кандидатура?
- За г-н Скот, който освен че е бил консултант на друг спечелил град, ние нищо не знаем. Бившият кмет Кирил Йорданов по някакви причини го е избрал. Г-н Портних няма как да го смени, то е процес, който върви от 2006 г. На въпроса кой е Робърт Скот, никой не е отговорил до момента. Но аз давам следния пример.  Когато във формата има зададен въпрос, трябва да има и ясен отговор. Това нещо при нас го няма и това е друга причина за неуспеха. На два въпроса от формата има дадени странни отговори и като консултант г-н Скот е трябвало да каже: Така не може да отговорите. Въпрос номер 8: „Обяснете как събитието би могло да допринесе за изпълнението на изброените по-долу критерии, моля обосновете отговорите си за всеки един от критериите“. Какво казва нашият екип: „Въпросът за европейското измерение на проекта включва 4 критерия, на които ние не отговаряме поотделно, защото предложеното от нас съдържание често покрива по няколко от тях едновременно.“ Това е отговорът. Кой оценяващ ще каже да, тук имаме отговор на въпроса? Когато има припокриване, трябва всеки критерий да се обоснове. И да се покаже къде е това припокриване. Продължаваме с въпрос номер 9 във формата. И отговорът пак е същият. „Въпросът за град и граждани включва три критерия, на които не отговаряме поотделно, защото предложеното от нас съдържание често покрива по няколко критерия едновременно“. Т.е. отново няма отговор. И аз питам: Ако нашият екип не е знаел как да го направи и че така не може да го направи, къде е бил Робърт Скот? Защото той прекрасно знае, че такъв отговор на тези два въпроса означава един голям минус. Пловдив на тези въпроси отговаря подробно, ясно, защитава всеки един критерий, посочени са проектите, които го защитават, и т.н. По начало аз имам много резерви към Робърт Скот. Според мен той носи минимум 50 процента от отговорността за неуспялата ни кандидатура. Защото той е давал насоките, той е казвал кое как да става. Само че той не е тук да казва, а да консултира. Би трябвало Варна да си инициира идеите, а г-н Скот да консултира как тези идеи наистина да си постигат успеха. А той не е направил елементарното: да каже, че така не се отговаря на въпрос.
- За какви скандални проекти в нашата кандидатура споменахте?
- Първо бих искала да кажа, че във формата има и хубави проекти. Но има два, които за мен са скандални. Не само като варненка, но и като православна християнка. Да видим например т.нар. проект „Религиозни селища“. Вижте какво е написано за него. „Идеята на проекта е да събере заедно за една седмица на територията на Аладжа манастир представители на различни религии. Годишните срещи ще бъдат с различен акцент и ще привличат духовни водачи, набожни хора и експерти за интегрирането на религиозните общности в гражданския живот“. И подчертавам една много сериозна дума. „За тяхното овластяване и активна позиция по отношение на обществените процеси и деликатните въпроси на деня“. Това преведено какво означава? На Аладжа манастир, който за православните християни е свято място, да дойде духовен водач, някой си гуру от не знам си къде. А точно това искат да правят, защото забележете какви са партньорите – организации от Непал, Испания, Германия, Тунис, Турция. Християнските организаци, ако ги има, те са секти от варианта „Българска ортодокосална епархия на Западна и Централна Европа“. Значи тук няма православна църква, няма никаква българска християнска общност. Събират се хората на Аладжа манастир, правят си селищата с гурута от различни дестинации и ние ги овластяваме да взимат решения и да имат активна позиция по отношение на обществените процеси. Разбирате ли за какво става въпрос? Това е кощунствено. В същото време отбелязваме 1150 г. християнска България. Никъде в апликационната форма няма една думичка за нещо такова. Някой иска да обърне същността на българина с главата надолу. Другият проект е не по-малко скандален. Знае се, че във Варна няма голяма сила общността на гейове, лесбийки, транссексуални и бисексуални. И това може би е точно защото християнската общност тук е силна. Какво обаче раждат великите мозъци? Решават, че няма да правят просто гейпарад, а ще правят поход – от Варна до Италия и обратно. Като се минава през всички балкански държави, които имали лесбийки, гейове и т.н. С идеята във всяка държава да се правят конференции, дискусии, паради. Кой го предложи това и кой го защити? Робърт Скот ли? Обръщам се към кмета. Г-н Портних, ако тези хора са ви подвели, защото едва ли сте прочел цялата апликационна форма, вижте кой ви е подвел и вземете мерки. И още нещо скандално. Скандално като пари. Става дума за 1 млн. евро за проекта блек матик, в който ще има артистични изследвания и изследоветелски пътувания, представяне на нови художествени произведения във Варна. Там партньор е ТМПЦ – Варна. 1 млн. евро е невероятна сума. Невероятна!
- Имаше ли комуникация между културната общественост на Варна и екипа, който подготви кандидатурата?
- Много хора казаха, че такава комуникация е нямало. Със сигурност ще има хора, които ще кажат, че е имало. Аз обаче зная, че част от културните оператори са несъгласни със случилото се. Става дума основно за организатори на културни събития, които са доказали своята устойчивост във времето. Те имат усещането, че са били изолирани. В същото време в апликационнаната форма четем, че е комуникирано с всички културни оператори в града. Това е лъжа. Ясно е, че не с всички е комуникирано. И още. Тази форма, която събра проекти, никъде не беше публикувана. Мен сега много ме притеснява друго – че т.нар. „Б“ вариант отново не е пуснат като обсъждане. Отново не се знае какво включва той. И отново не се знае кой ще вземе решение какъв проект ще има там. А този „Б“ вариант ще определи неща, които ще бъдат финансирани за сметка на други.  
- Има още един странен проект – за шапка на фестивалите, т.е. всички фестивали да имат общ мениджмънт. Как ще коментирате тази идея?
- Това е глупаво. Няма как организации, които правят културни събития вече 10, 15, 20 и 50 години, някой да ги сложи под една шапка. Глупаво е, защото всеки един от фестивалите точно защото се организира от различна структура и има различен мениджмънт, става различен и интересен. Няма нужда от йерархична структура и шапка, където някой да казва какво и що. Според мен друга идея е много по-добра. И това можеше да се обсъди, ако не бе тази тайнственост. Нека се организира примерно медийното отразяване на нашите фестивали. Сега всеки поотделно комуникира с медиите. Ако медийното отразява не се прави от някаква шапка, всеки организатор на културно събитие ще го посрещне с отворени обятия. Обаче да дойде някой да дава инструкции за нещо, което не е правил, не става. Проблемите на един фестивал са едни, на друг фестивал са други. Общото е необходимостта от медийно отразяване. Там да направят каквото искат.
- Какви изводи можем да си направим от това, което се случи с варненската кандидатура?
- Изводите за мен са в две направления. Първо, прозрачността в работата. Прекалено много се говори за прозрачност и се прави всичко възможно да я няма. Когато нещата стават публично, когато се публикуват процедури и проекти, ползата от обсъждането е голяма. Избистря се кое е най-доброто. Така са го направили в Пловдив, затова те заслужават да са победители. Те например имат 15 общи проекта с италианския град – кандидат за културна столица. А ние предлагаме с Италия шествие на лесбийки и гейове. Това ни е проектът с Италия. И второто направление като извод: спазването на нормалните процедури. Става дума за решения на ОбС, на комисията по култура и т.н. Когато нещата са институционализирани, те си вървят в правилна и нормална рамка. При нас какво е институционализирано? Имаме едно решение на ОбС от 2006-а за подаване на варненската  кандидатура, една заповед на Кирил Йорданов по-късно за старт на работата и една поява на Робърт Скот пред Общинския съвет, да си поиска фондацията. Това е. Други документи няма. Аз съм сигурна, че никое от тези момичета от екипа не е прочело плана за развитие на Варна. Ако го е прочело, да дойде да ми каже, ще се извиня публично. Къде тръгват?...
Александър Йорданов

Заб. Разговорът е излъчен на 1 октомври в предаването „Сцена култура“ на тв „Черно море“.