Грузински импресии от един театрален фестивал

“Грузинският фестивал „Comedy Fest” в град Гори, който продължава от 5 до 22 юни, за пръв път кани гости от чужбина, а нашият театър беше единственият от България, който участва във фестивала. Имахме амбицията да се представим добре и спектакълът на нашия „Ревизор” мина чудесно, за което съдим и по оценките на професионалните критици. Фестивалът, макар и млад, е създал и поддържа хубавата традиция да обсъжда представлението на среща с театроведи, веднага след спектакъла. Там по наш адрес бяха казани много ласкави думи – на първо място за добрата ансамблова игра и за красивите костюми на Мира Каланова. Един от критиците подчерта, че макар и да не разбира български език, е усетил енергията и експресията на словото, предадени с перфектна дикция, както той буквално се изрази”, разказва артистичният директор на трупата Веселина Михалкова.

Гергана Арнаудова, Стоян Радев, Николай Кенаров и всички останали, пътували с „Ревизор” до Гори, са силно впечатлени от грузинското гостоприемство. Каха Беридзе от екипа на домакините, който отговарял за програмата на българските колеги, така внимателно ги е обгрижвал, че те наистина се почувствали специални. Междувременно варненци се запознали с много грузински актьори, завидели на 48-хилядния град Гори заради неговия Театър „Еристави” с 45 актьори, после научили, че в Грузия всеки град разполагал със свой държавен театър и направили тъжно сравнение с родната ситуация. Разгледали местните забележителности, включително музея на Сталин, който е роден в Гори, били за кратко в старата столица на Грузия и в новата - Тбилиси.

Навсякъде срещнали спокойни и усмихнати хора, които не били богати, но умеели да ценят истинските стойности. Дали заради войната, която неотдавна била нанесла големи разрушения или заради християнската вяра, съхранила през вековете този народ сред суровата кавказка природа. Красноречиво потвърждавал тези предположения пейзажът, в който се редували хълмове и църкви, и пак хълмове и църкви. И всеки, който минавал покрай църква, задължително спирал, прекръствал се и едва тогава продължавал нататък.

„За разлика от нас, грузинците не се притесняват и не бързат. Сякаш знаят нещо повече за живота... Нещо, което ние не знаем”, единодушни са варненските актьори след грузинското театрално приключение.