Сборна изложба „Живопис, пластика и светлина” реди галерия Ларго

От 8 юли 2016 год. за трети път в “Ларго” ще гостува един от любимите автори на галерията – ловешкият художник Владимир Киров. Този път в компанията на своето семейство – съпругата Светлана Кирова и сина Мартин Киров. През 2015 година фамилията творци направи серия от големи изложби, с които се представи в ГХГ в Ловеч, в галерия „София“ в Българския културен институт в Лондон, в Майен, Франция, в ГХГ - Смолян. Сега тази експозиция гостува във Варна под мотото „Живопис, пластика и светлина”.  Откриването е на 8 юли от 18:30 часа.

Владимир Киров ще покаже дузина от любимите на варненци миниатюри върху дърво, както и няколко маслени платна, които обраха овациите в Лондон. Съпругата му Светлана Кирова, позната сред ценителите с ефирната си портретна маслена живопис и фигурална композиция, за първи път ще се представи в морската столица именно с няколко портрета. Светла е потомка на известния зографски Минев род от Трявна, може би затова критиците откриват в творбите й препратки към одухотворените първообрази на българското зографство. Тя сякаш не рисува портрети и фигури, а духовни състояния. По това си приличат творбите й с тези на нейния съпруг Владимир Киров – навлизането дълбоко в духовния свят на моделите, дълбаенето във вътрешния мир на образите. Но приликите, за щастие, са много по-малко от разликите. Двамата автори като че ли се допълват в работата и в творчеството си, има едно интересно развитие от нежните, фини, деликатни и почти прозирни образи в картините на Владо към едро изведените, обобщени и силно наситени с характер образи в картините на Светла. И двамата имат слабост към женското портретуване, но докато в творбите на Владимир има едно преклонение и обожание, едно смирение пред крехката и деликатна женска природа, в творбите на Светлана жената е изведена чрез нейната силна, устойчива природа, чрез нейната личност и характер. Картините на двамата са като две мелодии, които като че ли разработват един и същи мотив, но в съвсем различни вариации и тоналности.

Към този фин семеен дует в последните години се присъединява и мощния баритонов звук на пластиките на първородния син на двамата художници – Мартин. Закърмен от малък с любовта към глината, той завършва специалност „Kерамика“ първо в художественото училище в Троян, а после и в Националната Художствена Академия в София. Талантът на Мартин се развива в съвсем различна посока, художественият му изказ и начинът му на работа твърде много се различават от тези на родителите му и то не само заради материала и формата, в които работи. Но от това печели и той, както и неговите, вече не малко почитатели, повечето от които са чужденци.  Творбите на Мартин са далеч от фината и деликатна изящност на другите двама Кирови. Формите са изведени едро, абстрактните фигури излъчват сила и първична мощ. Изваяни от шамот, често тонирани със специално издържащи висока температура бои, пластиките са като излезли изпод ръцете на древен жрец или шаман. В много от творбите ще видим силната връзка на твореца с майката-природа, фигурите често са сгушени като в женска утроба или пък са се слели в прегръдка. Мощно въздействат и неговите интерпретации на връзката между мъжа и жената – често в пластиките единият буквално прелива в другия. Ефектно и модерно стоят и по-абстрактните творби на Мартин, разработени като експеримент и провокация към формата. Изложбата на фамилия Кирови в галерия „Ларго“ продължава до 27 юли 2016.