Екатерина Чешмеджиева: Балетът за мен е всичко

След награда „Варна“ за цялостен принос прима балерината на Варненската опера Екатерина Чешмеджиева получи и почетен знак „За заслуги към Варна“- златен. За новото признание тя сподели в предаването „Минути за култура“ на Телевизия „Черно море“, че изпитва голяма гордост. “Получавала съм много награди, но това е на-престижната от всички. Чувствах се комфортно като прима балерина във Варненския балет. Когато завърших в Ленинград, имах място в София. Но аз поисках да се върна във Варна. Тук заварих Лили Берон. Една година по-късно дойдоха Галина и Стефан Йорданови, които дотогава бяха в Германия. Това бяха много талантливи хора, работеха с мен, харесаха ме. Това бе златния период на варненския балет. Първият ми балет беше „Пепеляшка“. Дълбоко се прекланям пред таланта на Константин Илиев, много съм му благодарна за съвместната ни работа. Появих се като Пепеляшка, а осъмнах като звезда. После дойдоха Йорданови и поставихме Спартак, Хайдушка песен и Жизел. За балета по музиката на „Тоска“, един от най-големите критици на Рим и въобще на Италия ме сравни с Мария Калас. С Константин Илиев участвахме в балетен конкурс, имахме най-висока оценка за „Жизел“, танцувахме „Спартак“, но за жалост тогава само софиянци печелеха. Трябваше да сме софиянци, за да спечелим.

Най-успешните ни спектакли бяха в Рим и в Индия. Показахме „Бохемски живот“ по операта „Бохеми“ на Пучини. Това беше джаз-балет. Поканиха ме в телевизията и направиха филм за мен. Целият салон в Индия плачеше. Те са много емоционални хора. С „Дон Кихот“ се разминах, защото тогава бях напуснала операта. А „Лебедово езеро“ е голям балет. Към него Йорданови не посмяха да посегнат. Това е синя класика. Това е балет за големи театри. 24 лебеда, много солисти, голяма сцена. Танцувала съм лебед от „Лебедово езеро“ в Западен Берлин.

Да, време е за мемоари. Има какво да кажа. Аз завърших при най-голямата звезда – Будинская, имала съм късмет да видя много звезди, много неща. Най-щастливият момент беше когато се роди сина ми, но балетът за мен е всичко. Благодаря на мъжа ми за разбирането. Тъжно е, че нашата професия има кратък сценичен живот. Макар че моят бе дълъг. Аз танцувах до 52 години. На „Ана Каренина“ след болка в коляното прецених, че е време да приключа. Все някога трябва да слезеш.

Четете още: Българският филм "Каръци" се бори и за "Оскар"