Показват 130 творби на Георги Велчев за 125 годишнината му

Юбилейна  изложба, посветена на 125 годишнината от рождението на Георги Велчев представят в залите за временни изложби на първия етаж на Градската галерия.  В експозицията са включени и непоказвани творби от фонда на музея, както и работи от частни колекции . Откриването на изложбата е на 11 ноември от 18:00 часа. Почти до края на ХХ век Георги Велчев остава малко известен на специалистите и ценителите на изкуството. С възстановяването на музея му във Варна през 1996г. започва по – активно популяризиране на творчеството му. Георги Велчев е един от новаторите в българското изкуство от 20-те години на XX век и е сред най-големите майстори на морския пейзаж. Роден е на 18 ноември 1891 г. във Варна. От 1910 г. до 1920 г. (с две прекъсвания поради първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Още в най-ранните си творби от 1917 - 1920 г. проявява склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични стилови черти. Той е в едно поколение с художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 1920-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм.

От 1920 г. до 1922 г. Велчев живее в Париж. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите, които създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека. През 1922 г. и 1923 г. той пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин, Бремен. Има добре приети изложби в Карлсруе и Висбаден, пътува и рисува в планините на Тирол, посещава и Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен. В този период Георги Велчев е европейски художник, който осмисля и жадно приема импулсите на новото изкуство в самите му центрове.

През 1924 г. той е вече в Ню Йорк, където пребивава до 1931 г. и прави осем изложби. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в България през 1932 г., където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Велчев е от породата на страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда. В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места. Създава в картините си поезията на слънчевите дворове, на открехнатите стари вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. В този тип картини той е съпоставим с художници като Никола Танев и Данаил Дечев. Но най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив. Предпочита да интерпретира изпълнената с богата символика среща между морската шир и самотния скалист бряг. В тези пейзажи витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен  дух.  Маринистичните  творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков.

Художникът постига изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда.Свободният и експресивен живописен жест, богатите и сложни колоритни хармонии свидетелстват за силно емоционалния темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ. Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си тежки обвинения от страна на тоталитарната власт след 1944 г. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на 16 април 1955 г. на 64-годишна възраст. Най-известният му автопортрет от 1948 г. показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование. Музеят на Георги Велчев съществува от 1961 г., когато родната къща на художника и около 240 негови творби са  дарени на града от брат му Владимир Велчев и сестра му Павлина Велчева. След продължителен период, в който музеят не функционира, в 1996 г. той е възстановен и обновен изцяло . Тогава за първи път са показани творбите, създадени във Франция и Германия между 1920 г. и 1924 г., които представят художника в по-различна и истинска светлина. През 2008г. музеят става филиал на Художествена галерия „Борис Георгиев“  – Варна. Експозицията може да бъде разгледана до 11 декември.        

Четете още: Почина големият певец Бисер Киров