Антон Радичев:“Всичко трябва да се прави с любов!”

-        Киното за Антон Радичев е?...

-        ...Много важна част от живота ми. Имам над 40 филмови роли. Те ми дадоха голяма популярност.Но ако някои си мислят, че киното не ме вълнува повече, не са познали. Аз мога още да “горя” на филмовия екран.

-        А театърът е?...

-        Театърът е моят живот.Особено наситените ми с роли години в трупата на Народния театър “Иван Вазов” / б.а. това са 40 театрални сезона/.Той е моят дом. В буквален и в преносен смисъл. Дори в гримьорната си имам легло и одеало. И много често, когато закъснея с репетициите, с текста и стане късно, аз оставам да спя в “този дом”.И си имам разни ритуали, преди да изляза на сцената, но за тях нищо няма да ти споделия. А и не позволявам да ги виждат...Ритуали / и се усмихна/.

-        За Тони музиката е?...

-        Музиката така ме беше погълнала в началото, че си повярвах – мога да пея. Да, ама в компании. За настроение. Така изразявах себе си.Чувствата си. Добре, че в по-зряла възраст се появи нашият фестивал “Златният кос”, че там пропях почти професионално. Вярно. С хубави и злободневни текстове. С музика, писана специално за мен. А характерният ми тембър почти “избиваше рибата” / смее се/. Появиха се нови фенове. И се оказа, че удоволетворението от музиката не е само за мене, а се предава и на хората.

-        А танцът какво е?...

-        О, преди години танца беше много важна част от играта ми. Беше част от ролите ми. Участвал съм и в мюзикли...Сега предпочитам да танцува не тялото ми, а душата ми. Тя знае как.

-        Приятелството за тебе е?...

-        Малко са истинските ми приятели, които останаха живи, но са най-важните в живота ми. Дори по-важни са от роднините ми. Приятелството ме научи на всеотдайност. Първи мой закон. На доверие – втори закон. И т.н. Тези, които ме предаваха, не позволявах да се върнат отново в живота ми. Те бяха си изиграли “приятелската” роля . В приятелството е моята сила.

-        Родителите са?...

-        Загубих родителите си. Но докато бяха живи, дълги години бях тяхната опора, надежда. Истинско продължение. На това бяха успяли да ме научат.

-        А семейството за тебе е?...

-        То е дом и крепост, създадена съзнателно.Както и децата, които после раждат деца. А в тези, последните, внучетата ми, се оглеждам с радост. Радвам им се. Дори да има и сълзи в очите. Или смях.

-        Младите хора за тебе са?...

-        Потърсят ли ме, помагам им.Но много от тях важничат .Вземат се за звезди. Вземат се много насериозно.И не приемат забележки, критики...След време ще се усетят. Дано не им е късно.

-        Варна за Тони е?...

-        Синьо приятелство. Голям филмов спомен. А покрай Международният кинофестивал “Любовта е лудост” всяко лято “полудявам.

-        България е?...

-        Оптимистично съм настроен за нея, че ще стане по-добра страна за живеене. Ако повярваме в себе си.

-        А любовта е?...

-        Любовта е всеотдайност и разбиране на човека до тебе . Всичко трябва да се прави с любов!

Блиц с Кирил Аспарухов

Четете още: Стоянка Мутафова пред публика ден преди да стане на 95