Изложба живопис на Милко Mатеев реди галерия „Маркони“

След десет годишно отсъствие от художествения живот на града Милко Матеев отново ще срещне варненската публика със своите творби в галерия „Арт Маркони“.  На 23 февруари (Четвъртък) от 18.30 часа  ценителите могат да разгледат неговото виждане за страстта на Аржентина, Ница, Виена. Той никога не си поставя планове – казва галеристката Ваня Маркова - колко точно изложби, къде, кога. За него подтикът за споделяне е свързван и с вътрешното узряване на идеята. А междувременно осъществява няколко свои импулса. Посвещава един месец на аржентинското танго и то в Буеносайрес, сърцето на Аржентина, попивайки чувствеността на атмосферата, свободата на общуването, страстта в себеизразяването.„Аржентинците за най-щастливите хора, при тях коефициента на щастие е съизмерим с този, на нивото на безотговорност. Те не бързат за никъде, не изпълняват обещанията си, не можеш да очакваш от тях точност, но умеят да изживяват настоящия момент“, споделя Милко Матеев.

Повеят на случайността го отвежда в Ница. Тук рисува, танцува и представя свои платна, забавлява се и попива лежерната красота на един от бисерите на френската Ривиера. Потапя се в безгрижната отнесеност на Лаго ди Гарда, където времето не бърза за никъде, светлината подчинява сетивата, а най-обикновеният разговор се лее като стара италианска канцонета. Виена го връща към романтичната страна на живота, организираността и тяхната крайност – модерната концептуалност, които съжителстват изключително уютно в древния град. Прелестни, духовни, пленяващи и зареждащи пространства. Днес хората пътуват много, споделя Милко, препускат буквално за три, пет или десет дни някъде, разглеждайки мимоходом забележителности, световни съкровищници, невероятно красиви места с убедеността, че са добавили в списъка си още една дестинация.

Но художникът още не е срещал място по света, което да го върне пак там. Не иска да го намери, вероятно подсъзнателно. За себе си казва:  Роден съм в София, живял съм повече от 20 години там, ето сега съм тук, но вече знам, че на 14-ти март отлитам отново към  Париж, в международния център за творчески проекти Сите дез Ар, за да си подарим с този град и приятелите там, няколко незабравими седмици. Оказва се, че живеем в несигурност и установявам, че е възможно. Не разчитам на уменията си,  а на късмета.

Влече го Индия. Има някакво особено движение в платната на Милко Матеев. Въздухът не е просто фон, а отражение на настроението, с което е заредена творбата. Той е всичко друго но не и безцветен. В картините си подчертава и извежда изразността на пространството, което се променя от излъчването на енергията на обектите. Когато тази връзка се осъществи, тя променя атмосферата.

 Четете още: 140-годишнината от Освобождението представят в експозиция