Какъв е проблемът на Юве?

Ювентус загуби финала за Купата на Италия след дузпи с Наполи. 

Това едва ли е голяма новина, защото възпитаниците на Дженаро Гатузо не са случаен отбор, въпреки колебанията през сезона в Серия "А". Но въпросът е друг: Какъв е проблемът на Юве?

За сетен път през шампионата "бианконерите" се представиха крайно неефективно в атаката при наличието на звезди от ранга на Пауло Дибала, Дъглас Коста, разбира се и на Кристиано Роналдо. Всички, които гледат внимателно представянето на португалската звезда, са забелязали, че той е изгубил голяма част от скоростта си. Но това не го прави по-слаб, защото се е адаптирал в абсолютен голов хищник, стига да получава възможности, което не се случва.

Още преди принудителното спиране на спорта заради пандемията от коронавирус, се виждаха много слабости в играта на Юве. Най-ярките примери са мачовете с Лацио, с Милан на "Сан Сиро" за Купата и гостуването на Олимпик Лион в Шампионска лига. В тези срещи торинци играха много под нивото си във всяка фаза. И снощи положението не беше по-различно.

Най-силното оръжие при Макс Алегри – защитата, куца. Това се дължи на няколко фактора. Титулярната позиция на Хуан Куадрадо е крило и играта му в дефанзивен план не отговаря на нивото на "старата госпожа". Колумбиецът се раздава, но просто силата му е пред другата врата. Заради него Юве допусна не един или два гола.

На Матайс де Лихт му отне време да се адаптира. Младият нидерландец играе все по-добре, но през есента беше една от дупките на отбора. Роналдо е освободен от защитни функции, Пауло Дибала не е особено впечатляващ, когато става въпрос за отбрана. През миналия сезон тези дупки бяха запълвани от Марио Манджукич, който покриваше целия ляв фланг, често го виждахме и в ролята на защитник.

Именно заради това през 2018 г. Алегри предпочете него пред Игуаин, но Сари има различни виждания за играта. Липсата на хърватина сега се усеща, а при Маурицио така или иначе се залага на по-атакуващ футбол, което отваря още пробойни в отбранителния вал. След 70 м на терена той е оставил нападателите сами да взимат решения. Т.е., тактика липсва, което се отразява и на атакуващата мощ на Юве.

Друг проблем е небалансираната селекция. Реално, Юве разполага само с трима крайни бранители и Алекс Сандро трябва сам да изнася целия сезон. Данило и Матия де Шилио винаги са били по-скоро за широчина в състава, което налага използването на Куадрадо на непривичната за него позиция.

За сметка на това Ювентус разполага със седем халфове  при схема с трима. В това число включваме и Федерико Бернардески, който, неясно защо, е използван от Сари на тази позиции. И вече многократно се видя, че Берна грам не се чувства комфортно на нея. И за капак "бианконерите" имат само един централен нападател – Гонсало Игуаин, който коренно промени стила си, за да може да действа рамо до рамо с Роналдо.

Пипита подчини играта си в името на отбора и често може да бъде забелязан да се опитва да организира атаките, когато е на терена. А това определено не е силата му, често бърка и се губи головият му инстинкт, който е сред най-добрите в Европа.

Или казано накратко: Сари, небалансирана селекция и липсата на истински войн като Манджукич, могат да провалят сезона на Юве. Но пък това може да подейства отрезвително за "старата госпожа". Знае ли човек...

Веселин Коларов, Gol.bg

Още новини за Ювентус четете на "Гол.bg"