Италия заслужи, показа и доказа, че е готов за титлата на Евро 2020

Евро 2020 вече завърши, а новият властелин на Стария континент беше излъчен след доста сериозна драма. Смелата „скуадра“ на Роберто Манчини успя да изкове неочакван за мнозина успех, пречупвайки дори Англия насред митични „Уембли“ на финала след изпълнение на дузпи. Победата не дойде лесно, но за сметка на това футболните запалянковци по цял свят не могат да отрекат, че в крайна сметка титлата отиде при най-заслужилия тим. Вече вниманието лека-полека се пренася върху европейските шампионати, така че за всички хазартни типове играта тепърва започва, а ако искате да намерите някои впечатляващи коефициенти, то може да хвърлите око на този линк - https://efirbet.com/sesame/. В следващите редове обаче ще се върнем към причините и цифрите зад този гигантски успех.

На първо време това, което се набиваше на очи през целия турнир, беше страхотната тактическа дисциплина и подготовка на „адзурите“ във всяко едно отношение. Никак не е случайно, че редица специалисти споделиха, че този отбор успява да играе на ниво, характерно за клубните тимове, които имат неимоверно повече време, за да тренират отделните елементи. Пресата на италианците беше сред основните оръжия по пътя към триумфа, след като почти нито един съперник не успя да се нагоди по време на мачовете си към постоянния терор, на който беше изложен от динамичните спринтове на италианските състезатели.

Към горните разсъждения може да приложим и един базов, но доста показателен статистически показател. Италия успя да доминира над притежанието на топката в цели 6 от 7-те си мача на турнира, а на финала срещу Англия буквално накара съперника да гони топката през цялото време, записвайки близо 70% от времето на мача с топка в крака. Това подсказва не само за силните изяви във фазата на пресата, но и в чудесната структура на отбора при разиграването на топката и излизането на свой ред от противникова преса.

Не бива да забравяме и подвизите на тима в офанзивен план. Момчетата на Манчини не пропуснаха да се разпишат в нито една от срещите си на турнира, завършвайки логично като най-резултатния тим на турнира, редом с испанските си колеги. Тринадесетте вкарани гола показаха, че този тим е съвсем различен спрямо стереотипите, които свързваме с футбола на „Ботуша“ за прекалено дефанзивен подход. Манчини показа, че все още е сред топ специалистите в световния футбол и че неговия подход би свършил чудесна работа и в клубния футбол.

Не на последно място като стойност, трябва да отличим и огромната задружност и прекрасният колектив, който си личеше, че съществува в състава на Италия. Тук е, може би, най-голямото постижение на Манчини. По време на турнира той отлично ротира всички свои състезатели, карайки всеки да се чувства полезен и значим по пътя към славната победа. Тази задружност като че ли кулминира в третия двубой от груповата фаза за италианците, когато селекционерът извади Джанлуиджи Донарума няколко минути преди края на срещата, за да може и резервният страж, Салваторе Сиригу, да усети атмосферата на шампионата, макар и за броени минути. Този момент, явно, беше предзнаменование за това, което предстоеше. Този италиански отбор бетонира със златни букви името си в историята и тепърва ще иска да продължи да надгражда на Световното в Катар догодина.