Генетичен тест ще решава кой спортист е мъж или жена за олимпиадите

Международният олимпийски комитет въвежда генетичния тест като единствен критерий за участие в женските дисциплини на игрите в Лос Анжелис през 2028 година. „На Олимпийските игри дори най-малките разлики могат да решат победата.“ С тази идея президентът на МОК Кирсти Ковънтри обоснова промяната, която ще бележи нова ера в олимпийския спорт.

От игрите в Лос Анжелис в женските дисциплини ще участват единствено и само биологичните жени, а не транс жени.  Според МОК ще бъде достатъчен анализ — на слюнка, кръв или устна проба — който да установи наличието на гена SRY, свързан с мъжкото полово развитие. Тестът ще се извършва само веднъж в живота и резултатът му ще бъде окончателен за участие в женските категории. Мярката означава, че транс жени и повечето хора с различия в половото развитие (DSD) няма да могат да участват в дамските дисциплини, но ще имат достъп до други формати — мъжки, смесени или отворени състезания.

МОК защитава решението с научни аргументи и необходимостта да се гарантират равнопоставеността и безопасността в женския спорт. Въпреки това ватерполистът и секретар по ЛГБТ политики в испанската социалистическа партия PSOE Виктор Гутиерес критикува тази позиция. Пред изданието AS той заявява, че „решението на МОК е неразбираемо“, че е „основано на страх“ и е резултат от „международен контекст на заклеймяване на транс хората“.

Въпреки че мярката ще влезе в сила през 2028 г., тя не започва от нулата. През последните години самият МОК допускаше транс жени в елитния спорт, стига да изпълняват определени условия, главно свързани с намаляване на нивата на тестостерон за определен период.

По отношение на стария модел Гутиерес смята, че „тези изисквания можеха да бъдат обсъждани, подобрявани и затягани“, но според него пълното им премахване представлява „явна и откровена дискриминация“.

Най-известният случай е този на новозеландската щангистка Лаурел Хубард от игрите в Токио през 2020 г. Тя не спечели медал, но участието ѝ се превърна в повратен момент и насочи вниманието към начина, по който спортът трябва да регулира подобни ситуации.

Гутиерес припомня, че „в цялата история на Олимпийските игри е имало само едно участие на транс човек“, като подчертава, че резултатът е бил „далеч от подиума“.

Имало е и други случаи — не само на транс атлети, но и на спортисти с нетипични биологични характеристики, които са били подлагани на проверки или допълнителни изисквания. Един от най-скорошните примери беше алжирската боксьорка Имане Хелиф по време на Олимпиадата в Париж преди две години, чието име попадна в центъра на полемиката след двубоя ѝ срещу италианката Анжела Карини.

МОК тогава настоя, че случаят не е свързан с транс атлети, но спорът отново постави въпроса за критериите за допустимост и трудността при поставянето на ясни граници по тема, в която участват сложни биологични фактори.

Какво е SRY? Това е малка част от ДНК, която обикновено се намира в Y-хромозомата и е свързана с развитието на мъжките полови характеристики. Идеята е проста: този маркер да служи като ориентир за определяне в коя категория може да се състезава даден атлет. Самата наука обаче отдавна подчертава, че биологичното развитие не зависи само от един фактор, а от множество взаимодействащи елементи.

Някои скорошни изследвания сочат, че връзката между биологията и спортните резултати не е толкова пряка, колкото често се представя. След няколко години хормонална терапия транс жените могат да достигнат сходни нива с жените по показатели като сила и аеробен капацитет.

Това кара някои експерти да поставят под въпрос общите забрани. Според тях наличните доказателства не позволяват категорично да се твърди, че съществува ясно физическо предимство, особено след продължително хормонално лечение